В този миг удари гръм — на сутринта щеше да се установи, че е улучил кайсията в съседната овощна градина — и проблесна тъй страшно, че на Станислав му се стори, че в голямото огледало на старата тоалетка зърна изображението си като на рентгенова снимка. Разкъсван от колебания, той погледна отново листа, прочете своето „Не можеш хем да стиснеш, хем да пръднеш" и го обзе безсилен гняв пред несериозността и глупостта на написаното. Издърпа листа, смачка го и го захвърли, после сложи нов и напечата решително: „Не можеш и да стиснеш, и да пръднеш".
Това е!, каза си мъжът, за да си даде кураж. Така е добре, сега да продължим! Доволен от себе си, взе цигарите от масичката, запали и като се приближи до прозореца, загледа се в гъстите сребристи капки. Миришеше на прясно наквасена пръст, въздухът беше наситен с микроскопични частици прах, които се вдигаха от изпръхналата земя, а светкавиците очертаваха чукари и покриви. Виолетовият пейзаж проблясваше и изчезваше в мрака. „Не можеш и да стиснеш, и да пръднеш", повтори тихо Станислав. „Не можеш и да стиснеш, и да пръднеш... Не можеш... Всъщност не звучи никак зле" — реши най-накрая.
Когато се уговаряше със „Стари огнища" да напише есе за пословиците и поговорките в смилевския край, Станислав дори не предполагаше с какви трудности ще се сблъска при осъществяването на своето етнографско начинание. Докато го обмисляше, докато обикаляше из село и с бележник в ръка интервюираше смилевчани от третата възраст, като най-дълго се задържаше при прадядовците и прапрадядовците, отзивчиви старци, с някои от които домашните им, обидени от дълголетието на предшественика си, не бяха разговаряли с десетилетия, Станислав се носеше на крилете на научния възторг, удивен от народния гений, родил пословици като: „Овца дето блее, изтърва пашата" и „Няма мира без секира". Тогава етнографът любител знаеше съвсем ясно как ще изглежда творбата му, в главата си имаше готови цели изречения и дори отделни глави, разделени старателно с названия като: „Морални поуки", „За трудолюбието и мързела", „Народна метеорология", „Полов живот", „Готвачке, малко говори"16... Но щом се залови да пише, от самото начало коварно и из засада го връхлетя съмнение точно както дяволът издебва кръстената душа.
Не можеш хем да стиснеш, хем да пръднеш — още тази пословица, която въз основа на задържане, съответно освобождаване на стомашните газове илюстрира принципа в логиката, известен като закон на изключеното трето, ни разкрива, че смилевчани са разумен, трезв народ, с мисли и действия, пуснали корени в реалния живот, макар че ако трябва да сме точни, този реален живот вече столетия, и по-точно още от времето на народните владетели не е ни най-малко благосклонен към тях... Така горе-долу трябваше да започне славното научно изследване на Станислав, с което пък трябваше да започне славната му писателска кариера в „Стари огнища", издание на Дружеството на писателите, за което етнографът in spe17 досега бе писал само кратки съобщения за аматьорски представления и благотворителни разпродажби на картини в полза на осъдените от Хагския трибунал.
И тогава неочаквано се изправи пред въпроса: дали трябва да пише пословиците на книжовен език или все пак да се придържа към диалекта? От една страна „Не можеш и да стиснеш, и да пръднеш" му се струваше недопустимо фалшифициране на пословицата, тъй като в книжовния стандарт мъдростта губеше част от своята категоричност. От друга страна, „Не можеш хем да стиснеш, хем да пръднеш" му звучеше някак селски, недостойно за научното ниво, към което се стремеше в своята студия, а не по-маловажна му се струваше опасността някой да го упрекне, че е лош хърватин, отцепник, който не признава книжовната норма и който с труда си, тъй да се каже, подкопава народното единство. Така в него цяла вечер се бориха смилевският локален патриот и хърватският централист, като на бойното поле на тази чутовна битка се търкаляха топки смачкана хартия, цели седем листа.
Станислав, известен в селото като Гъзоръкия, беше един недовършен човек, на когото все нещо му пречеше да осъществи докрай някое от многобройните си начинания. Естествено, недовършеността бе логично следствие от разностранните му интереси, което приживе докарваше баща му до лудост, а вероятно го вкара и в гроба, тъй като през живота си той бе иззидал кубици тухли из цяла капиталистическа Европа, за да може единственият му наследник на възрастта на Спасителя все още да следва педагогика на изобразителното изкуство, да рисува акварели и да дялка от цепеници габър статуи на светци и селяци в псевдонаивистичен маниер, освен това да пише хайку поезия и афоризми, да записва метеорологичните промени, да наблюдава птиците и да агитира за Хърватска най-чиста партия на правата, маргинална крайно дясна партийка, която на последните избори въпреки изобретателния си слоган „Хърватия — безукорно чиста и без омекотители!" получи едва 0,32 процента от гласовете.