Напролет, без преувеличение, клетият „Бойовник", противно на гордото си име, се превръщаше в истинска мрежа за голове и скоро ставаше най-окаяният от всички клубове в жалкото първенство, изпаднал на дъното на таблицата, и всичко това заради алчното ръководство, което безсрамно продаваше точки. Начинът, по който търгуваха с мачовете си, беше направо безбожен. В смилевските предания още е жива историята за Златко, сега преподавател по физика, а някога вратар на бившия „Пролетер", който в мига, когато противниковият играч бил дузпа — клекнал да си завърже бутонката! Или за това как Брицо, някога перспективен централен нападател, по някакво чудо останал сам с топката пред противниковата врата и тогава, в целия си ужас, че няма измъкване, се престорил, че е получил разтежение и взел да вие и да подскача на един крак.
Когато вече нямаше как да се правят на малоумни, викаха в клуба Стево. Стиепан, тъй нареченият Стево, селският луд, алкохолик с родители алкохолици, беше адски брутален младеж, който вече бе лежал в затвора заради нанасяне на тежки телесни повреди и който за дребни пари, бутилка коняк или дори за блага дума беше готов да връхлети на терена и да изтряска на съдията шамар през лицето. Бедата беше там, че Стево не можеше да бъде контролиран: в крайна сметка това толкова му хареса, че съвсем неоправдано шамаросваше съдиите дори когато беше излишно или чак вредеше на интересите на местния отбор.
Но първенството току-що започваше, „Бойовник" бе победител и сега никой не искаше да си спомня за не толкова радостните епизоди от историята на клуба, вместо това в „Беванда" с упоение си преразказваха най-вълнуващите епизоди от мача, а в опитите си да онагледят гениалните пробиви на подчертано дейния днес център-нападател Мръквица пияните си оплитаха краката и падаха върху столовете.
— Пашко, мамицата ти — ядосва се гостилничарят Маркан, — всеки от тия столове ми коства по седемдесет марки.
— Извинявай.
— Ебаси — тръсва Маркан и се връща към пленителните ужаси от черната хроника, на които се бе наслаждавал до момента зад бара.
— „Разкрита е самоличността на мъжа, докаран в сряда във вечерните часове полугол и без лични документи от полицейския патрул в Тръпан на полуостров Пелешац — чете със страст гостилничарят. — Става дума за австрийския гражданин Лудвиг Витгенщайн (47 г.), преподавател по естествознание във Виена, който почивал със семейството си в частна вила в Башко поле. Нещастният Витгенщайн, както се установило впоследствие, в петък сутринта заспал непредпазливо на надуваемия си дюшек в морето край Башко поле и понесен от морските течения, се събудил едва след няколко часа, тридесет морски мили на юг, където бил толкова зашеметен от прегряване, че горкият не знаел дори как се казва, а полицейските сили го арестували, тъй като сметнали, че е албански бежанец. Австрийското посолство в Загреб изказва благодарност на служителите на Полицейското управление от Дубровнишко-неретвенската област за хуманното отношение към техния гражданин."
На масата до бара Маринко, Черния и Милан играят шнапс20, а Брицо, който бе дошъл по-късно, ги гледа.
— Попа, попа му хвърли — викна с внезапен плам кибикът.
— Не смея с попа, тройката е в него — каза Маринко и посочи Черния.
— Ама пусни му попа, щом ти казвам, той няма нищо — окуражава го Брицо, който седи на ъгъла между Маринко и Черния, тъй че вижда картите и на двамата.
— Е, майната ти, Брицо — казва огорчено Черния, — ако ще гледащ трай си и не се бъркай.
— Извинявай — рече Брицо, — увлякох се.
— Ебаси, не е честно.
— Извинявай — повтори кибикът.
— Не става тъй то — продължи Черния.
— Извинявай.
— Тъй де, наистина не е честно.
— Извинявай! — ядоса се Брицо. — Извинявай! Извинявай! Извинявай! Извинявай! Извинявай! Извинявай! Извинявай!.. Тъй олекна ли ти?
— Зарежи — рече още веднъж меланхолично Черния. — Вече е късно.
— „В Окръжния съд в Кореница — обажда се отново Маркан и само дето не се облизва от кеф, — започна делото срещу Предраг Л. (23 г.) от Загреб, който през април миналата година с личния си автобомил, марка „Опел Корса", с регистрационен номер ZG 431-ES, съборил пешеходеца Мислав К. (39 г.), електромонтьор от Кореница. Особеното в случая е това, че Мислав К. почти не бил наранен при произшествието и че всъщност съди Предраг Л. за психически тормоз. Тъй като при удара на опел корсата от главата на Мислав К. отлетяла късата му рижа перука и неговите съграждани за първи път видели, че той всъщност е плешив. При свидетелския разпит, продължил час и половина в петък, електромонтьорът от Кореница разказал през сълзи, че въпросното действие сериозно накърнило репутацията му, той изгубил съня и апетита си, а за непоправима щета смята факта, че приятелите му, които преди инцидента го наричали Мики, сега му викат Рошльо."