— Маркане, дай ми кутия „Кроатия" — рече Станислав, който тъкмо влезе в локала. Гостилничарят изпръхтя недоволно, че го откъсват от четивото.
— Охо-хо! — проточи Черния, като видя Гъзоръкия. — Кого виждаме, а?! Да не би всеизвестният ебач да е наминал да ни навести?!
— Какъв ебач пък ти? — пита учудено Милан. — Кви ги приказваш?
— Кви ги приказвам ли? — рече с престорено удивление Черния. — Синко мой, знаеш ли ти, че пред тебе стои един доктор по секс, един... един... министър на ебаческите работи!
— Я не се занасяй!
В неловката ситуация Станислав кисело се усмихна.
— Слушай кво ти казвам — продължи Черния. — За тия работи той може лекции да ни чете. Тъй на вид го гледаш — смотан, будала, кво ли пък знай... Обаче той, драги ми Маринко — обърна се Черния сега към емигранта, — води жени из полето.
— Не думай! — възкликна и Маринко, усетил, че става дума за някакъв майтап.
— Черни, недей — захленчи Гъзоръкия умолително. — Остави това, моля те. Недей, като на брат ти се моля...
***
Крачеха през полето и кутретата им уж неволно се докосваха, вървяха щастливи по прашния друм, издълбан от пролетните локви, покрай къпинаците, окичени с найлонови торбички, в здрача, който аленееше като в каубойски филм. Той, Гъзоръкия, дъвчеше замислено дълга жълта сламчица, а тя, Юлия, хапеше краищата на косата си. По едно време през друма претърча изплашен заек, Гъзоръкия бързо се наведе и запрати след него камък. Не улучи, естествено, разпери разочаровано ръце, а тя му се усмихна разбиращо, сякаш казваше: „Голяма работа, някой друг път ще стане". Тогава той я хвана за ръка и като погледна дланта й, откри със смайване рядък феномен в хиромантията: линия на живота дълга горе-долу колкото Мисисипи и Мисури, взети заедно. Този факт ужасно я зарадва, че кого не би!
През плевелите надничаше ръждясалата черупка на кола, с тополови филизи, изникнали на мястото, където някога бе стоял двигателят. Захвърлени печки, телевизори, стари хладилници — празни и зейнали някак призрачно, проснати върху купищата боклук, — свидетелстваха за драматичната среща на консуматорската цивилизация с малкото гладно селце. Целият някогашен разкош, купуван преди десетилетие или две в Германия, лъскави предмети, към които смилевчани бяха посегнали нерядко съвсем необмислено, от алчната жажда за по-красив и по-достоен живот, гниеше тук на пустото землище.
Сред всичките тези боклуци вървят Юлия и Станислав и се чувстват чудесно, докосват се с пръсти, а изпърпори ли наблизо трактор, се разделят срамежливо. Впрочем Станислав е леко паникьосан, защото не знае какво още да каже, а на Юлия й е неудобно и жално за него, защото го вижда как се мъчи да измъдри нещо умно и интересно, което да продължи разговора и разходката им.
— Остава ли Хърватия без майки?! — изтърси най-накрая Станислав спасителната реплика. — Ех! — въздъхна той загрижено. — Нашите девойки заминават в чужбина, а хърватските момци, напети и яки, на възраст за женитба, вият по селата самотни кат вълци.
Девойката от чужбина замълча, най-вече защото със своите знания по матерния си език не разбра много добре думите му. Кой там вие като вълк, чудеше се тя, откакто бе дошла тук, не беше видяла никого да вие. Впрочем Станислав схвана другояче мълчанието й.
— Не ме разбирай погрешно — поправи се той, — не те упреквам, дето живееш в Германия. Боже мой, такива бяха времената, тъй че баща ти, за да оцелее, е трябвало да замине в Германия. Но туй в крайна сметка ни докара дотам, че днес имаме ужасен дефицит на жени. И какво сега? Ух! — изпухтя отново Станислав. — Какво сега? — повтори по-скоро на себе си, като забеляза, че стажантката фризьорка не проявява особен интерес към демографските катаклизми, надвиснали над отечеството.
— Една от мерките, за които задължително трябва да помислим — продължи Гъзоръкия, — е внос на жени от Ямайка. Там е тропически пояс, момичетата са добре развити, годни да раждат, отдето и да ги погледнеш качествен генетичен материал. Пък хърватите обичат мургави жени, което се доказва и от народната песен „ Зарад една дивна мургава жена "21.
Юлия отново не каза нищо.
— Тъй де... — запелтечи смутено Станислав, — не си мисли, че ми пречи туй, дето не си съвсем мургава. Ама какво ти, много ми харесва даже, че биеш на русо. На мен, да ти кажа честно, и тая песен не ми харесва чак толкоз. Мани я песента!