Какво е мъж без мустаци

Та така, двамцата си сръбваха лимонада, междувременно пийнаха и кафе, после ометоха по една купичка от страхотния парадижот²², който бе направила Ружа, и продължиха да играят шах в сянката на ореха. Гъзоръкия, както винаги, се прави на ударен и шмекерува, убеден, че дон Стипан не забелязва. Естествено пасторът всичко вижда, но обикновено му е неудобно да прави забележка на противника си. Ала днес е още крив от съня, а и това губивреме му тежи повече от обикновено, тъй че не отстъпва.

— И двата ти офицера са на черно поле — отбеляза свещеникът след доста дълга пауза.

— Моля?! — сепна се Станислав.

— Казвам, че и двата ти офицера са на черно поле — повтори пасторът.

— Виж ти, наистина — каза само Гъзоръкия.

— Ама не могат и двата да са ти на черно поле — заинати се дон Стипан.

— Мислиш ли? — усъмни се Станислав.

— Не мисля, ами такова е правилото — ядоса се свещеникът. — Винаги единият офицер е на бяло, а другият на черно поле. И точка.

Станислав се загледа учудено в таблата, потънал в размисъл.

— Не знам, нищо не разбирам — рече невинно най-накрая, сякаш някаква необяснима, свръхестествена сила му местеше фигурите. — Искаш ли да прекратим партията и да почнем наново?

— А, не — възпротиви се раздразнено дон Стипан, — все едно. Давай.

През последните дни свещеникът се чувстваше доста потиснат, не го напускаше усещането, което последва след първоначално сладката победа над Татяна, че е жалък и нелеп в своята свещеническа недосегаемост. Неговото изолирано и по-висшестоящо положение все повече му заприличваше на клетка, в която необмислено се бе затворил и сега отчаяно блъска глава в решетките...

— Стипане — обади се по някое време Станислав.

— Моля?

— Все си мисля да те питам нещо.

— И какво е то?

—Знаеш ли каква е официалната позиция на Светата църква по отношение на силиконовите гърди? — изтърси Станислав.

— Бог да те пази — възкликна свещеникът, — откъде ти дойде наум?

—Ами — подхвана Гъзоръкия, — тия дни размишлявах, че силиконовите гърди тотално противоречат на Светото писание.

— Айде, бе! — учуди се пасторът. — И защо?

— Ами нали знаеш, че в Библията е казано: „...понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш"²³.

— Е, и?

— Пък силиконовите гърди не могат да се превърнат в пръст: те не гният.

— Не гният? — повтори дон Стипан развеселено.

— Смятам, че не гният. Те са, дето се вика, един вид пластмаса, нали тъй? А пък пластмасата, както знаем, не гние, ами си остава и над сто години. Жената, да речем, умира и изгнива, разпада се и се скапва, пък гърдите си остават каквито са били.

— Е, едва ли ще е точно тъй — възрази дон Стипан.

— Щом ти казвам, тъй е — отсече Гъзоръкия. — Сто години минават, пък гърдите като току-що направени.

— Сериозно?

— Като току-що направени, да.

— Че да не си ги видял?

— Не съм — брани се Гъзоръкия, — ама ако се поразмислиш, всичко натам води. Та затуй смятам, че Ватиканът трябва твърдо да се произнесе: баста, никакви силиконови гърди. Дръж квото ти е от Бога дадено!

— Как тъй — дръж? — засмя се дон Стипан.

—Ами ей тъй на — не се предава Станислав, — не може против Божията воля.

— Ех, опасен си ти, Станиславе — рече замислено попът, докато отпиваше глътка лимонада. — Направо опасен.

— Ех, лесно ти е на тебе — поде Гъзоръкия, — ти нямаш проблеми с тия неща.

— С кои неща?

— Ами с жените и всичко. Схващаш ли? Тебе туй не те бърка. Пък и по-добре: не знаеш какъв късмет имаш от тая работа — обобщи малодушно Станислав. — Пък аз... виж ме мене... Тридесет години почти не съм се сещал за това. Жена ли?! Какво ти, даже не ми е хрумвало. И после изведнъж те тресне и... Ох! — въздъхна Гъзоръкия. — По-добре да не ти разправям.

— И какво стана? — попита разтревожено Стипан. — Силикони ли?

— А не, какви ти силикони — отговори сътрудникът на „Стари огнища", — момичето е един път, няма грешка, ама всичко туй, тъй де... някак кофти... променя ти живота.

— Тъй е — съгласи се свещеникът. — Прав си.

— От друга страна — продължи Гъзоръкия, — какво е мъж без жена? Мъж без жена е като лайно на дъжд — обобщи философски той.