— Брицо — ужаси се дон Стипан, усетил какво е намислил.
— Брицо, не се занасяй, виж в какъв вид съм — и му показа маратонките и цивилните дрехи.
— Дон Стипане, човекът умира — каза патетично Брицо.
— Човекът умира, пък ти... Голяма работа в кво си, ще извършиш светото тайнство както би го направил и в църква, нали, Маринко?
— Ама вие тук ли сте още — надникна сестра Майда. — Я марш! След минута да ви няма!
— Ти имаш ли всички тайнства? — попита я неочаквано Брицо.
— Моля? — учуди се сестрата.
— Имаш ли всички тайнства, липсва ни кума.
— Бог да ти е на помощ, глупчо нещастен, какви тайнства, каква кума, какви ги дрънкаш?
— Я ела тук, тия двамата се женят, само кума ни липсва.
— Брицо — възпротиви се още веднъж дон Стипан.
— Дон Стипане, млъквай! — заповяда Брицо. — Повече да не съм те чул. Човекът умира, пък ти не искаш да направиш тъй, че преди смъртта си да види дъщеря си омъжена. Не те е срам! Не те е срам, Стипане! Кумице... — обърна се сега към Майда, — ти застани до мене, вие двамата — тука пред нас... Хайде!
— Какво? — попита още веднъж свещеникът в немощен опит за протест.
— Венчай ги, Стипане! — викна Брицо. — И по-скоро, че човекът душа бере!
Двадесет и първа глава
която разказва как по един и същ noвод някой плака от умиление, докато друг направо побесня от яд
— И тъй, дон Стипан ти венча — разправяше на другия ден в „Беванда" Брицо. — Хубава венчавка се получи. Медицинската сестра направо се разплака.
— Оная гьрдестата ли?!
— Аха... пък Гъзоръкия — продължи Брицо — бога ми, по-голям глухар от него в живота си не съм виждал. Дон Стипан му вика: „Станиславе, повтаряй след мен: Аз, Станислав, вземам тебе, Юлия, за жена..." — говори му както е редно, пък той хич не става мукает. Блещи се напреде си кат теле. Гаче ли нищо не са му рекли. Викам тогаз: ,Дон Стипане, я дай аз да му обясня, та се наведох на ухото му и квото говори попът, аз го крещя в ухото на тоя заплес: Аз, Станислав, взимам тебе, Юлия, за жена и ти се кълна във вярност в добро и зло...". Тъй крещях, добри ми хора, че цял се изпотих. Попът говори, аз викам, пък Гъзоръкия повтаря след мене. И дорде стигнем до „ще те обичам и почитам до края на живота си" на, честен кръст, станах вир вода! Сякаш цял ден съм копал.
„Разкрита е причината за загадъчната смърт в интензивното отделение на Клиничен център в Осиек — чете с отсъстващо изражение гостилничарят зад бара. — Както вече ви информирахме, през последните няколко дни по неизвестни причини четирима болни от отделението умряха след 16,30 часа. След щателно разследване най-накрая в полицейската засада попадна чистачката Р.Л. (54 г.), живуща в Теня, която в посоченото време идвала с прахосмукачката си в споменатото отделение. Както се установи впоследствие, Р.Л. изключвала от контакта респиратора, към който били прикачени болните, за да включи на негово място прахосмукачката, а след като свършела с чистенето, връщала всичко в първоначалното му състояние. В показанията си пред съдебния следовател тя заяви, че вероятно поради шума на прахосмукачката не е чула хриптенето на болните, борещи се за глътка въздух."
— И тъй се венчаха — продължи разказа си Брицо, — разцелуваха се, разцелувахме ги и ние, таквоз, да им честитим де, и не щеш ли, опаланка, влиза оня ми ти доктор в стаята.
— Оня с бялата коса ли? — пита Ико.
— Аха — потвърждава кумът на Станислав. — Влиза тоя ми ти доктор, носи някакви рентгенови снимки и току ги поглежда към светлината. Ние се умълчахме, чакаме човека да каже, пък той по едно време се обърна към Маринко и му вика: „На вас, ако трябва да сме точни, нищо ви няма. Според мен можете още сега да се облечете и бавничко да се приберете вкъщи!".
— Не се занасяй! — шашна се Черния.
— Да пукна, ако лъжа! — кълне се Брицо. — Точно тъй го рече: „На вас, ако трябва да сме точни, нищо ви няма!"
— Ами Маринко?
— Маринко си е Маринко — обясни Брицо. — Остана кат посран.
„Вчера в Районния съд в Загреб по делото срещу Р.Ч. (44 г.), който пуснал обява, че продава с наложен платеж „превъзходни графики на бан Йосип Иелачич, на народни цени от по сто куни", се произнесе съдебният експерт, доктор по история на изкуството Силвие Пенезич-Курвитски. В своето изложение доктор Пенезич-Курвитски изтъкна, че банкнотата от двадесет куни, изпращана от обвиняемия, въпреки че струва пет пъти по-малко от сумата, заплатена за нея от някои граждани, наистина съдържа портрета на бан Иелачич и би могла да се разглежда като графика, тъй че в този смисъл Р. Ч. не е излъгал в обявата си."
— И сега Маринко е жив и здрав и има Гъзоръкия за зет, а? — попита Ико.