— Кой?! Той ли?! — сепна се Маринко Анджелиин. — Не се излагай — заяви емигрантът, — той е католически интелектуалец.
— Айде, бе! — позасмя се министърът.
— Като ти казвам: католически интелектуалец, човече! Да видиш само какъв мозък е!
В двора на бащата на невестата са се събрали над триста сватбари, ядат и пият, пеят, стрелят с автомати, по бетона дрънчат и се сипят гилзи.
— Дай и на мене! Дай и аз да пострелям! — врънкат момчетиите.
— На тебе ли, бре?! Марш вкъщи, че ще те перна зад ушите!
В средата на трапезата седят булката и младоженецът, а веднага до младоженеца е брат му Стипан, който е свещеник на служба тук, в Смилево. Естествено, той венча младата двойка, а между нас да си остане, разправят, че много пиел. Ей го и сега, ако го загледате, още не седнал, а вече обръща чашите една след друга. Яденето почти не е докоснал.
— Пак пиеш — укорява го брат му.
— Пия — отвръща просто пасторът.
— Ами недей вече — казва генералът. — Тъкмо се беше отървал от тая пущина и пак почна. Зарежи го туй пиене, за бога, кво ти липсва?
— Недей да пиеш, дон Стипане — намеси се сега и булката, като положи ръка върху тази на свещеника. — Недей — повтори Татяна, — за какво ти е туй.
А свещеникът дръпна ръката си като опарен. После спря и някак тъжовно се усмихна на Татяна. Сякаш искаше да й каже „Знаеш ти много добре защо пия". Ала на лицето й не се вижда нищо освен искрена загриженост заради нездравословните навици на нейния девер. Попът не издържа погледа й и наведе глава, забеляза, че го наблюдавам. Аз съм оня там с големия нос, под черницата.
— Наздраве, Анте! — вдиша чаша свещеникът.
— И за твое здраве, дон Стипане! — отвръщам.
— Да не вземеш да пишеш разни врели-некипели — предупреди ме попът.
— Няма — обещавам аз.
— Знам те аз тебе — каза дон Стипан, а се вижда, че вече е здравата наквасен. — Голям обесник си ти — продължи свещеникът. — Ще ги надробиш какви ли не, и истини, и лъжи.
Аз се смея. Тогава един от групичката на тия, дето гърмяха, дойде при Татяна и пъхна в ръката й бомба. Истинска „кашикара"40, при това с издърпан предпазител.
— Хвърляй, невесто! — викна пламенно.
Булката се вцепени, изблещи изплашено очета.
— Хвърляй, невесто! Хвърляй, невесто! — заскандираха с умиление сватбарите.
Татяна се заоглежда смутено. И както беше шашната, мръдна палец и лостчето, на което гранатата дължи почтеното си име, отскочи: бомбата беше активирана.
Тогава булката събра сили и метна бомбата през двора. Запратена от здравите ръце на нашенската яка мома, гранатата летя, летя, летя... като на забавен кадър, разправяха всички по-късно... и накрая тупна в сметището, току до селския нужник, където тъкмо беше влязъл новоизпеченият свекър на Татяна. По-късно, като обърна няколко ракии, за да се съвземе, добрият старец призна, че не помни кога за последно е имал такава голяма нужда.
Notes
[
←1
]
Типичен за Италия и Далмация продукт от осолено свинско месо, най-често гърди, прошарени със сланина. Вид бекон. — Б.пр.
[
←2
]
Напитка, популярна в Истрия и Далмация още от времето на Римската империя, която представлява вино и вода в равни количества или в съотношение две към едно. — Б.пр.
[
←3
]
Колбас от сорта на мортаделата. — Б.пр.
[
←4
]
Разтворима напитка, много разпространена в страните от бивша Югославия. — Б.пр.
[
←5
]
Местна разновидност на италианската игра на карти брискола. Играе се най-често от две двойки играчи с колода от 40 карти и има от 4 до 7 раздавания. Целта е при всяко раздаване да се съберат повече от 60 точки (в едно раздаване има по 120 точки). — Б.пр.
[
←6
]
Местна разновидност на италианската игра тресете, която в хърватския си вариант се играе отново с 40 карти, но не до 21, а до 41 точки. Асо, тройка и двойка от една и съща боя носят 3 точки, толкова точки носят и 3 аса, 3 тройки или 3 двойки. Обявяването им става в началото на играта или преди всяка ръка. — Б.пр.
[
←7
]
Шеговито название за ром „Бакарди" по прилепа на етикета му, който е негов символ. — Б.пр.
[
←8
]
Най-голямата планина в Източна Хърватин, близо до град Пожега. -Б.пр.
[
←9
]
По традиция в Хърватин на този ден е празникът на младото вино. -Б.пр.
[
←10
]
Стих от популярната католическа песен „Здравей, Дево", автор Петар Перица. — Б. пр.
[
←11
]
Парадоксите за Ахил и костенурката и за чувала с жито са апории на древногръцкия философ Зенон Елейски, илюстриращи тезата му за логическата противоречивост на категориите пространство-време-движение и за невъзможността да бъдат описани с мисловни категории. — Б. пр.