Какво е това нещо, наречено „любов“?

Айзък Азимов Какво е това нещо, наречено „любов“?

— Но това са два различни биологични вида — капитан Гарм се взираше отблизо в съществата, отраснали на планета под тях. Оптичните му органи се настроиха за максимална яснота и изпъкнаха силно. Цветното петно над тях присветваше бързо.

На Ботакс му доставяше удоволствие да следи отново промяната на цветовете след месеците, прекарани в кабината за наблюдение на тази планета. Там той се опитваше да разбере смисъла на модулираните звукови вълни, излъчвани от местните жители. Общуването с цветове му носеше усещането за дома на далечния Персей, в другия край на Галактиката.

— Не два вида — поправи го Ботакс, — а две форми на един вид…

— Глупости, та те изглеждат съвсем различни. Слабо приличат на персианци, хвала на Същността. И не са чак толкова отвратителни на вид, каквито са повечето от останалите чужди форми. Приемлива конфигурация, отчетливи крайници. Нямат обаче цвят. Могат ли да говорят?

— Да, капитан Гарм — побърза да отговори Ботакс, — подробностите са описани в доклада ми. Тези същества издават звуци чрез устата и гърлото си, нещо като сложно кашляне. Аз също се научих да го правя — възгордя се той скрито, — много е трудно.

— Сигурно ти се преобръща стомаха. Е, това обяснява техните плоски, неизпъкнали очи. Щом не говорят чрез цветове, то очите не са им чак толкова нужни. Между другото как можете да твърдите, че са от един вид? Онова от лявата страна с по-малко, има по-дълги ластари или каквото с там и изглежда с различни пропорции. То с плоско на места, на които другото не е. Живи ли са?

— Живи, но са в безсъзнание, капитане. Бяха хипнотизирани, за да не се страхуват, за да бъдат изследвани по-лесно.

— Но заслужава ли си да ги изследваме? Ние изоставаме от графика и имаме поне още пет по-важни свята от този за изследване. Поддържането на единици пространства от време е скъпо. Аз бих искал да ги върнем обратно и да продължаваме.

Влажното, вретеновидно тяло на Ботакс потрепваше от нетърпение. Тръбовидният му език отскачаше и се усукваше над сплескания нос, като в същото време очите му хлътнаха дълбоко в орбитите си. После перестата му трипръста ръка направи знак на отрицание, а тонът му мина почти изцяло в тъмночервения спектър.

— Опазила ни Същността, капитане, за нас никой друг свят не е по-важен от този. Ние може би сме изправени пред огромна заплаха. Тези същества вероятно са най-опасните в Галактиката, капитане, само защото имат две форми.

— Не ви разбирам.

— Капитане, моя работа беше да изучавам тази планета. Беше ми много трудно, тя е уникална. Толкова е различна, че трудно проумявам различните й характерни особености. Например почти всички видове на планетата имат две форми. Няма думи, с които да бъде описано това, нито дори теории. Мога само да говоря за тях като за първа и втора форма. Ако ми позволите да използвам техните определения, то онова малкото е „женско“, а това по-голямото е „мъжко“, което само по себе си показва, че съществата осъзнават разликата.

— Какъв отвратителен начин на комуникация — потръпна Гарм.

— И още нещо, капитане, за да се появи младо поколение, двете форми трябва да си съдействат.

Капитанът, който се беше навел, за да изследва отблизо съществата, а изражението на лицето му издавате смесица от любопитство и отвращение, изведнъж се изправи:

— Да си съдействат ли? Що за безсмислица е това? Няма по-значим признак за живот от този всяко живо същество да добива поколение в следствие на вътрешно комуникиране със себе си. За какво друго си заслужава да се живее?

— Едната форма наистина осигурява бъдещето поколение, но другата трябва да й сътрудничи.

— Как?

— Това беше трудно за определяне. То е нещо много лично и в съществуващата литература, която прегледах, не можах да намеря точно и подробно обяснение. Но успях да направя логични изводи.

— Смехория — Гарм поклати недоумяващо глава. — Пъпкуването е най-святата, най-личната функция на света. Така е в десетки хиляди светове. Както великият фотобард Левуин е казал: „По време на пъпкуване, по време на пъпкуване, по време на сладостното, възхитително пъпкуване, когато…“

— Капитане, вие не разбирате. Това взаимодействие между формите по някакъв начин (и аз още не съм сигурен как) води до смесване и прекомбиниране на гените. По този начин във всяко следващо поколение се получават нови характеристики на индивида. Възможностите са многобройни. Мутациите се проявяват почти веднага, докато при пъпкуването трябва да мине хилядолетие преди това да проличи.

— Да не се опитвате да ми кажете, че гените на един индивид могат да се комбинират с тези на друг? Знаете ли колко глупаво звучи твърдението ви в светлината на всичките принципи на клетъчната физиология?