Ботакс се приближи предпазливо и заговори със стържещ глас:
— Същества! Ние няма да ви нараним, но сме принудени да ви молим да си съдействате.
— Ей, та то говори — каза Чарли. — Какво имащ предвид под „да си съдействате“?
— Двамата заедно — поясни Ботакс, — един с друг.
— А, какво е това? — Чарли погледна Мардж. — Разбирате ли за какво говори, госпожо?
— Нямам никаква представа — отговори тя надменно.
— Имам предвид, госпожо — Ботекс реши да употреби една дума, която беше чул като по-къс синоним на процеса.
— Какво — изкрещя Мардж с все сила, а лицето й пламна от гняв.
Ботакс и капитанът закриха с ръце слуховите си отвори, разположени по средата на вретеновидните им тела, изпитваха болезнени трептения от децибелите.
Мардж бързо и почти несвързано продължи:
— На всичкото отгоре и това. Аз съм омъжена жена, ей вие. Ако моят Ед беше тука, щяхте да си го получите от него. А ти, умнико — обърна се тя към Чарли, — който и да си, ако си мислиш…
— Госпожо, госпожо — заговори Чарли отчаяно. — Аз нямам нищо общо. Имам предвид, че съм далеч от идеята да се нахвърля върху една дама. Ама аз, аз също съм женен. Аз имам три деца. Чуйте…
— Какво става, изследователю Ботакс? — запита капитан Гарм. — Тази какафония е ужасна.
— Ами, процесът включва сложен ритуал — притеснено отговори Ботакс. — В първия момент те са неподатливи. Това повишава крайния ефект. Точно след тази фаза кожите им трябва да бъдат свалени.
— Трябва да бъдат одрани?
— Не точно одрани. Това са изкуствени кожи, които могат да бъдат сваляни безболезнено и трябва да бъдат свалени. Особено кожата на малката форма.
— Добре тогава, кажете й да си свали кожата. Наистина, Ботакс, никак не ми е приятна тази история.
— Не мисля, че ще е добре да казвам на малката форма каквото и да е. По-добре да следим ритуала отблизо. Тук имам откъси от онези космически разкази, за които мъжът от „Възпроизводителник“ периодично е писал. В тях кожите са сваляни насилствено. Ето тук има едно такова описание: „… който изпокъса дрехите на момичето. Остави около тънката й фигура само парцали. За момент почувства топлината на оголената й гръд върху лицето си…“ Продължава в същия дух. Разбирате ли, разкъсването, насилственото сваляне на дрехите, действа като стимул.
— „Гръд“!? — учуди се капитанът — не разпознавам светлинния сигнал.
— Измислих го, за да поясня. Отнася се за издутините по горната част на малката форма.
— Разбирам. Е, кажете на голямата форма да разкъса кожите на малката. Какво шантаво нещо е това съдействие.
— Господине — обърна се Ботакс към Чарли, — разкъсайте роклята на момичето, моля ви! Ще ви освободя за целта.
Мардж ококори очи. Тя се извърна към Чарли:
— Да не си посмял. Не смей да ме пипаш, сексуален маниак.
— Аз?! — учуди се Чарли. — Това не е моя идея. Да не си мислите, че ще тръгна да късам дрехи наляво и надясно? Слушай — обърна се той към Ботакс, — аз имам жена и три деца. Ако тя разбере, че съм късал рокли, ще си изпатя. Знаеш ли какво прави жена ми само като погледна към някоя друга жена? Слушай…
— Той още ли е неподатлив? — попита капитанът нетърпеливо.
— Явно чуждата среда удължава тази част от съдействието — поясни Ботакс. — Тъй като знам, че това протакане ви е неприятно, то аз сам ще изпълня тази част от ритуала. От време на време в разказите е описано как и представители на чужди планети осъществяват свалянето на кожите. Ето например тук — потърси той из бележките си — те описват тези създания като отвратителни. Съществата на тази планета имат глупави схващания, както разбирате. Никога не им се е случвало да си представят красиви индивиди като нас, с фина слуз, която да ги покрива.
— Давайте, хайде. Не губете целия ден.
— Да, капитане. Пише, че извънземният „… се приближи до момичето. Сграбчи я, а тя крещеше истерично. По тялото й се забиваха нокти и късаха дрехите на парцали, докато тя крещеше истерично.“ Виждате, че местното същество крещи от удоволствие, докато му свалят кожите.
— Хайде тогава, Ботакс, свалете ги. Но моля ви, не допускайте пищене. Аз целият треперя от звуковите вълни.
— Ако не възразявате — каза Ботакс вежливо на Мардж.
Един от плоските му пръсти, свит като кука, се приближаваше към презрамката на роклята й. Мардж отчаяно започна да се извива.
— Не ме докосвай, не ме докосвай. Ще ми олигавиш дрехите. Виж какво, тази рокля струва двайсет и четири долара и деветдесет и пет цента в магазина на Орбах. Не се приближавай, чудовище такова. Ама виж му само очите… — тя отчаяно се опитваше да отблъсне протягащата се към нея извънземна ръка. — Мазно чудовище с очи на насекомо, това си ти. Сама ще я сваля, само не я пипай с лигавата си ръка, за бога.