Тя посегна към ципа, като в същото време каза на Чарли:
— Не смей да гледаш.
Той затвори очи и присви рамене примирено.
— Е, добре — каза Мардж щом съблече дрехата си, — доволни ли сте сега?
Пръстите на капитан Гарм потрепваха от неудовлетворение.
— Това ли е гръдта? Другото същество защо гледа настрани?
— Прави го без желание, капитане, без никакво желание. Освен това гръдта още е покрита. Още кожи трябва да бъдат свалени. Когато е оголена, гръдта е много силен стимул. Непрекъснато е описвана като сфери от слонова кост, бели кълбета или други подобни изрази. Тук имам рисунки и скици, които съм взел от кориците на онези списания. Ако ги разгледате, ще откриете, че на всяка от тях съществата са с различно оголена гръд.
Капитанът замислено гледаше ту картините, ту Мардж и обратно.
— Какво е слонова кост?
— Това е друга измислена от мен светлинна дума. Тя означава роговото вещество на едно от големите, по-слабо интелигентни същества от планетата.
— А! — капитан Гарм премина в пастеленозеления спектър от задоволство. — Това обяснява нещата. Малкото същество е от военните части и това са бивни, с които мачка врага.
— Не, не. Те са доста меки, доколкото знам — каза Ботакс и малката му, кафява ръка посочи към обекта на дискусията, при което Мардж изпищя и се отдръпна.
— Каква друга роля имат тогава?
— Мисля, че се използват за хранене на малките — каза Ботакс след известен размисъл.
— Малките ги ядат? — запита капитанът, потресен.
— Не ядат точно тях. Обектите произвеждат течност, с която малките се хранят.
— Хранят се с течност от живо тяло?! Пфу — отврати се капитанът и се хвана за главата с всичките си три ръце, като измъкна рязко средната си ръка изпод обвивката, сякаш за да удари Ботакс.
— Мазно, триръко чудовище с очи на насекомо — изкрещя Мардж.
— Уха-а-а! — реагира веднага Чарли.
— Ей, ти, я си дръж очите затворени.
— Слушайте, госпожо, опитвам се да не гледам.
Ботакс отново се приближи:
— Госпожо, бихте ли свалили останалото?
Мардж се изправи максимално, доколкото имаше свобода на действие на малката площадка, към която бе като прикована.
— Никога! — изкрещя жената.
— Аз ще го махна тогава, ако желаете.
— Не ме докосвай! За бога, недей да ме докосващ! Виж я само слузта по него. Добре, ще ги сваля — заговори тя тихо и започна да сваля останалите си дрехи, като хвърляше убийствени погледи по посока на Чарли.
— Нищо не се случва — отбеляза капитанът силно неудовлетворен, — а и този екземпляр тук изглежда дефектен.
Ботакс почувства намека за своята собствена некомпетентност.
— Доведох ви два съвършени индивида. Какво не му с наред на съществото?
— Гръдта не е направена от кълба или сфери. Знам какво е сфера, а и в тези картинки те пак така са изобразени. Онова там са големи сфери. Това същество, обаче, няма нищо повече от малки парчета суха плът. А и те са почти безцветни.
— Глупости — възропта Ботакс, — трябва да допуснете естествени вариации при индивидите. Нека питаме самото същество. Госпожо, вашите гърди дефектни ли са?
Очите на Мардж се отвориха широко и няколко мига тя не можа да реагира по никакъв друг начин, освен с диви викове „Истински са!“.
— Аз може и да не съм Джина Лолобриджида или Анита Егберг — отприщи се най-после словесният поток, — но съм си съвсем наред. Господи, де да беше тука моят Ед… Слушай ти — обърна се тя към Чарли, — кажи им ти на тия лигави същества, дето са с очи на насекоми, че на развитието ми нищо му няма.
— Госпожо — поясни Чарли, — аз не гледам, не си ли спомняте?
— Да де, не гледаш! Достатъчно си видял вече, така че просто можеш да си отвориш калпавите очи и да се застъпиш за една дама, ако си поне малко джентълмен, какъвто сигурно не си.
— Ами какво да кажа — започна Чарли, поглеждайки косо Мардж, а тя през това време си бе поела въздух и пъчеше гърдите си, — не искам да се забърквам в такива деликатни работи, но… предполагам, че сте си наред.
— Предполагаш ли? Ти сляп ли си или какво? Аз съм била кандидатка за мис Бруклин в случай, че не знаеш. И се провалих заради талията, а не заради…
— Добре, добре. Хубави са. Честно. Те са нормални — мъжът чевръсто закима по посока на Ботакс, — тя си е наред. Не съм голям експерт, разбирате ме, но за мен те са съвсем наред.
Мардж се успокои.
Ботакс също се успокои. Той се обърна към Гарм: