Филип К. Дик
Какво щастие е да си блобъл
Той пъхна двадесетдоларовата платинена монета в гърлото на видеотелефона и след миг фигурата на психоаналитика се раздвижи. Очите му излъчваха съчувствие и разбиране.
— Добро утро, господине. Моля, разказвайте.
— Добро утро, доктор Джонс. Предполагам, че именно вие сте този доктор Джонс, който преди един век написа най-добрата биография на Фройд. — Човекът се разсмя нервно. Изглежда не бе свикнал с новите форми на андроидите, които почти не се отличаваха от хората. — Кажете ми, докторе, как да изложа проблема си — чрез свободни асоциации или някак си по-фундаментално.
Доктор Джонс се усмихна окуражаващо:
— Като начало кажете ми кой сте, а след това — защо ме търсите.
— Името ми е Джордж Мюнстър, живея в Сан Франциско, блок BF-395, стая 4.
— Приятно ми е да се запознаем, мистър Мюнстър.
Доктор Джонс протегна ръка и Джордж я стисна. Той откри с учудване, че тя има нормална телесна температура, а ръкостискането е толкова силно, колкото се полага на човек с подобна физика.
— Виждате ли — започна Мюнстър, — аз съм бивш военен, ветеран от войната. Затова живея в този район на града.
— Разбира се. — Нещо в доктора тиктакаше равномерно и сякаш отмерваше времето за прегледа. — Великата война с блобълите.
— Сражавах се три години. — Мюнстър нервно приглади дългите си черни коси. — Ненавиждах блобълите и затова се записах доброволец в армията. Бях само на деветнадесет години, но имах приятелка и добра работа и въпреки това захвърлих всичко за да участвувам в кръстоносния поход срещу тази гадост. Блобълите трябваше да бъдат изхвърлени от Слънчевата система. Тя е само за хората!
— Да, да — окуражително кимаше доктор Джонс и продължаваше равномерно да тиктака.
Джордж Мюнстър пое дълбоко дъх и продължи да се изповядва:
— Бях добър войник. Получих два ордена и ефрейторски нашивки. Последното за това, че с един залп пратихме в пъкъла един шпионски спътник, претъпкан с блобъли. За съжаление така и не разбрах, колко гадини претрепахме тогава, понеже, както сигурно знаете, те се преплитат помежду си като червеи.
Мюнстър прекъсна монолога си. Спомените бяха го натъжили. Той запали цигара, изтегна се в креслото и се опита да се успокои.
Блобълите идваха от Проксима Центавър. Още преди няколко хиляди години са навлезли в Слънчевата система и са изградили колонии на Марс и Титан. По-точно казано, това са били селскостопански ферми, но в техния смисъл на думите. Като същества произхождат от едноклетъчни организми и макар един блобъл да е с размерите на човек и да притежава прекрасен мозък, то по външен вид си остава чиста проба амеба с пипала-псевдопоти. И се възпроизвеждат по същия примитивен начин — чрез просто делене. Те станаха основното препятствие на хората в устрема им да завоюват космоса.
Войната избухнала по екологични причини. Правителството на Обединените нации на Земята взело епохалното решение да приспособи марсианската атмосфера за земните преселници. Но това никак не харесало на блобълите, които от векове живеели на Марс и разпрата започнала.
Хората били съгласни на споразумение по принципа петдесет на петдесет, но за съжаление една атмосфера не може да се измени наполовина… Преговорите не доведоха до нищо положително, инсталациите за кислород заработиха и според блобълските учени техните заселници щели да пострадат жестоко. Без да мислят много-много блобълите отвърнаха с извеждането в орбита около земята на автоматични космически станции, които да изменят климата й. Земното правителство предприе съответни мерки: самонасочващи се ракети; и така войната пламна.
Доктор Джонс прекъсна мислите на пациента си:
— Женен ли сте, мистър Мюнстър?
— Не, господине. И… — Мюнстър вдигна рамене — когато разкажа всичко, ще разберете, защо не съм. Докторе, аз няма да скрия нищо от вас. Аз… съм шпионин. Бях смел и не задавах излишни въпроси. Затова ме избраха за тази задача…
— Разбирам, разбирам…
— Разбирате ли? — гласът на Мюнстър се извиси и затрепери. — Разбирате ли какво трябва да се направи, за да може човек да стане шпионин в света на блобълите?
Като кимна, доктор Джонс отвърна:
— Да мистър Мюнстър. Трябвало е да се разделите с човешката си форма и да бъдете трансформиран в тялото на блобъл.
Мюнстър не отговори нищо, а само стисна юмруци. Стоящият пред него андроид продължаваше равномерно да тиктака.
Вечерта Мюнстър остана в малката си квартира в блок BF-395. Петата бутилка уиски пиеше направо от гърлото на шишето, понеже нямаше сили да вземе чиста чаша.
Какво постигна от срещата с доктор Джонс? Нищо, абсолютно нищо… ако не се брои зейналата дупка в бюджета му… скромния му бюджет… понеже…