Другите ветерани едва успяха да ги разтърват.
В блобълския си вид Джордж не смееше да се прибира сам в къщи и се наложи да звъни на Вивиан, която да дойде с колата и да го вземе. Каква унизителна съдба!
„Ще се самоубия, — реши той. — Това е единственият изход от положението“.
Но как най-достойно да спусне завесата след себе си? Проклетите блобъли почти не усещат физическа болка и ако се възползува от това им предимство… Известно е, че не малко вещества се разтварят лесно в организма им. Например, хлорираната вода… с която е пълен спортния басейн на първия етаж на блока им…
Вивиан го намери късно вечерта, в мига когато той люлееше прозрачното си желеобразно тяло над водата.
— Джордж, моля те, нека отидем отново при доктор Джонс — каза тя, като бършеше сълзите си.
— По дяволите — глухо измърмори блобълът, след като оформи орган за говорене. — Това няма да ми помогне. Аз не желая повече да живея!
И действително, за какво всъщност да живее? Дори тези глупави антигравитационни пояси са нейна идея. Навсякъде е на второ място… Ден след ден пропастта се разширява и падането в нея няма край…
— Но ти си нужен на децата ни, Джордж.
Това беше чиста истина и той се дръпна от ръба на басейна.
— Може би, има смисъл да позвъня още веднъж в Болницата на Ветераните — помисли той на глас. — Ще позвъня, ще попитам, и може би те вече да са намерили средство да ме върнат в нормалния човешки вид.
— Но ако ти се стабилизираш в човешката си форма, какво ще стане с мен? — простена Вивиан.
— Тогава ще бъдем заедно цели осемнадесет часа в денонощието!
— Тогава ти ще ме изоставиш и ще си намериш обикновена земна жена.
Той разбра, че това е логично и би било несправедливо спрямо Вивиан. Затова отхвърли идеята.
Скоро им се роди ново дете. Момиченце и отново хибрид. През деня беше земно дете, нощем се превръщаше в малко блобълче.
През това време Джордж бе намерил частично решение на проблемите си. Намери си любовница — от същия тип като жена си.
С Нина се срещаше в хотел „Елизеум“ — най-остарялата постройка в центъра на Лос Анжелис.
— Скъпа — говореше той, докато отпиваше малки глътки от скъпото уиски в чашата си и стоеше до нея на изтъркания диван, предоставен щедро от администрацията на хотела, която срещу скромната сума четиридесет долара на нощ си измиваше ръцете, — благодарение на тебе, започнах нов живот. — А със свободната си ръка разкопчаваше копчетата на блузката й.
— Аз така те харесвам — кокетно сведе Нина глава и сякаш не обръщаше внимание на сновещите по тялото й мъжки пръсти. — Харесвам те, макар преди да си бил враг на народа ми.
— Не бива да мислим за миналото и старите обиди — протестира Джордж, но не престана със разсъбличането. — Нека не мислим за нищо друго, освен за бъдещето.
Бизнесът с поясите беше тръгнал добре и Джордж имаше вече собствена фирма с петнадесет служители и малка фабрика в покрайнините на Сан Фернандо. Ако не бяха кръвопускащите данъци, той щеше да е богат човек. В последно време често се замисляше, какви данъци всъщност плащат блобълите.
Една вечер в клуба, той обсъжда този въпрос с Райхолд. Той беше приятел по шпионаж и съпруг на Нина, но естествено, не подозираше нищо за отношенията им.
— Райхолд — изрече трудно Джордж, тъй като едновременно си пийваше бира, — плановете ми са големи. Но тази проклета данъчна политика… Направо ме стиска за гърлото… Магическите Пояси са велико нещо, ще променят земната цивилизация, но… Нали ме разбираш?
— Джордж, ти преди всичко си човек — отговори студено Райхолд. — Емигрираш ли при блобълите, ти предаваш…
— Чакай, чакай — прекъсна го Джордж. — Едното ми дете е чистокръвен блобъл, две са хибриди, а сега очакваме четвърто. Започвам да усещам силна емоционална връзка с народа на Титан.
— Ти си предател! — викна възмутено Райнхолд и трясна с юмрук Джордж в зъбите. — И освен това чувам, че се навърташ около жена ми! — продължи той с ъперкът в корема на събеседника си. — Знай, гадино такава, че ще те убия!
Джордж се превърна в блобъл и така избяга от яките юмруци на противника си, те сега потъваха в желеобразната субстанция. На свой ред Рейнхолд също се преобрази и с удвоена стръв се нахвърли на Джордж, като се опитваше да достигне жизненоважните органи на тялото му, които се познаваха по множеството светещи точки. Разбира се, не успя, защото другите посетители ги разтърваха, което впрочем им се налагаше да правят по десетина пъти на ден.
Късно вечерта, все още треперещия от възбуда Джордж седеше с Вивиан пред големия екран на стереовизора в новия им осемстаен апартамент, разположен в луксозния SF-900 блок, и напрегнато очакваше Райхолд да се обади всеки миг по телефона и да разкрие фактът изневярата пред съпругата му. Бракът им се беше разпаднал окончателно и това бяха изглежда последните часове, които прекарва с нея.