Спускат се четворица, между които един офицер; от скала на скала, чрез сума препядствия, те слизат стотина метра надолу и… стоп! Пред тях зинала пропастта; за връщане назад и дума не станала; пред тях се спуска първо една отвесна скала, около осем метра височина; на два метра от върха едно издадено камъче позволява да се стъпи добре с единя само крак; под туй камъче шест метра скала надолу и под нея мялки групи камъни, а зад тия камъни — двеста метра пропаст. Нашият турист, за да открие път за другарите си, спуска се по скалата, кацва на издаденото камъче и се впива като прилеп в скалата, с разперени ръце. Другарите изтръпнали от ужас. Няколко секунди колебание, едно „прощавайте“ и… туп вйрху камъните. Другарите чуват шума от падането и веднага думите: „Слава богу, жив и здрав съм, господа, вървете наляво“… (Ще злословите ли и за такъв българин, вий, кафененски герои?)…
Хубостите на тази екскурзия не се изчерпват само с околностите на Погановския манастир. Кото стигнете в живописното соло Власи, пред нас се изпречват не по-малко величествени скали, прорязани в дъното от същата буйна Ерма, и образуват чудеснияпролом Ждрело. През Ждрелотовий виждате една мила долина, пресечена от реката, и на среща хълмове, покрити с лозя. Какво разкошно селце, какви величествени околности: от една страна гигантският пролом на пъстрите скали, по средата зелена долинка, разцепена с лъкатушната река, до реката извира топла вода, наоколо пълно с овощия, насреща лозя и селцето, кацнало на единя склон на скалите; а зад всичко това околностите на Погановския манастир. Да не можеш да се нагледаш, а още повече — не можеш да се начудиш где се е въртяла нашата комисия за избиране на санаториуми, та не е дошла в този райски кът, който твърде лесно може да стане достъпен и да привлече хиляди посетители. Аз не се съмнявам, че когато и да е, ще загърми, и далеч ще загърми, славата на село Власи.
Има бъдеще нашата хубава България!
София, 12 октомври 1895 год.
P.S. Ще доживеем ли до свободни екскурзии по Пирин и Шар планина, господа туристи?