Сетивата му бяха опънати до скъсване. С приближаването на центъра на града все по-често се виждаха хора паднали на улицата както са вървели. Прескачаше ги набързо и продължаваше. Точно когато си мислеше, че след мебелния магазин трябва да завие на ляво, забеляза червеното порше в което преди няколко дни бе забелязал Роза заедно с някакъв тип. Погледна през витрината и я видя паднала на пода, облечена в светло синя рокля, свършваща малко над колената, прекрасна даже в съня си. Усети как пулса му се ускорява, бутна вратата и влезе. Чак сега си спомни, че бе споменала за желанието си да смени мебелите в спалнята си. До нея, легнал на едната си страна беше оня баровец с поршето, който му я отмъкна. Поколеба се дали да продължи, но душа не му даваше да я остави на мръсния под. Вдигна я и както беше с нея на ръце се завъртя и огледа къде да я остави. Най-близкото легло бе вдясно и то с бавни крачки, неоткъсвайки поглед от лицето и я понесе натам, но в момента преди да я постави се спъна и падна заедно с нея на дюшека. Леко задъхан извади дясната си ръка от под колената й и си оправи перчема, който бе паднал пред очите му. Чувстваше тялото й под свойто, усети приятния й парфюм, не се сдържа и я погали по бузата, като продължи надолу по шията, наслаждавайки се на чудесната й кожа. Изведнъж се сепна и стана. Знаеше, че няма смисъл да продължава. Сега трябваше да отиде в банката. После всичко щеше да се подреди от самосебе си, но сега трябваше да тръгва. С усилие на волята запристъпва назад без да отдръпва поглед от нея. Бутна се в нещо и се обърна. Беше баровеца.
— Копеле тъпо — каза гледайки го на земята, засили се и му прасна един шут в задника.
До банката оставаха около петдесет метра. Влетя вътре и се насочи към една от касите. Хвана служителката под рамената и я постави на земята. Седна в стола, затрака по клавиатурата на компютъра и за няколко минути разбра как действа системата. Успя да се добере до свойта сметка, но започна да се чуди колко да сложи. Трябваше да помисли за кола, къща, а защо не за две коли? А къщата с басейн ли да е? Вече си представяше как живее с момичето на своите мечти, когато влязоха извънземните. Така се беше отнесъл, че не можа да реагира, те го забелязаха и усети мисълта на първия, който беше насочил оръжието си в гърдите му.
„Не мърдай!“
— Спокойно, няма да ви направя нищо — отвърна им той.
Почувства мисълта им. Сякаш му се смееха.
„Как попадна тук?“ — попита шефа им, който за разлика от другите бе със син скафандър.
„Не смятам да отговарям“ — отвърна им той, този път само мислено като се опита да придаде твърдост.
„Става ли един въпрос ти, един ние?“ — „каза“ оня с тон на мисълта сякаш го питаше „Искаш ли да играем на топчета“.
„Добре, но аз първи питам. Защо сте тук?“
„За информация. Искаме да ви изучиме. Как попадна тук?“
„Дойдох преди малко. Исках да прехвърля малко пари на моя сметка. Какво сте направили с хората?“ — попита с тревога.
„Използвахме психическо оръжие и ги приспахме точно в 10:00. Ще бъдат така 24 часа. Кога се събуди?“
„В 12:00. Смятам, че този отговор ви задоволява. Защо на мен не подейства?“
„Щото си дефектен.“ — мислите им се разсмяха.
„Моля?“
„Е, не се ядосвай. Направих си майтап. Защото оръжието действа само на будни хора. И сега последния въпрос: ще ни сътрудничиш ли?“
„Как?“ — леко се притесни.
„Ти нищо няма да усетиш. Ще те приспим и ще ти прочетем мозъка, за да знаем как да четем азбуката ви и как да възприемаме другите ваши особенности. После ще го ще го запишем на няколко от нас, които ще направят вашата култура достъпна за нас. Това няма да има вредни поседици за теб. Е?“
„Не“
"А, да забравих. Ще получиш всичко което искаш. ОК?
„Става“ — пред очите му отново изплува Роза, колите, къщата.
„Радвам се, че си съгласен. Ще те приспим веднага.“
„Ей, чакай малко!Как ще разберете какво…“
Преди да успее да довърши, оръжието блесна, той почувства как губи опора и се строполи.
Оставаха няколко секунди до 12:00 часа и след като вградения в касетофона часовник отброи и тях автоматично пусна касетата. Последва кратка пауза и от тон-колоните се разнесе мощен хеви метал.
В първия момент се стресна от силния звук, но като се сети, че той сам бе нагласил будилника се напсува наум. Без да отваря очи започна да опипва масичката до леглото с надеждата да намери дистанционното и за негово ОГРОМНО УЧУДВАНЕ ТО БЕ ТАМ. Скочи като опарен. Много добре си спомняше, не го беше оставил снощи на масичката. Прекалено много работеше напоследък, не трябваше толкова да се преуморява. Пък и този сън.