Включи компютъра който както винаги поиска да се въведе датата, посегна към календара, но спря като видя че листчето е червено.
— По дяволите — изръмжа и тръгна да се облича когато видя някаква папка. Съдържаше документи за притежание на негово име на Ролс-Ройс, къща в богаташкия квартал и съобщение от банката в което го известяваха колко му е сметката при което той едва не ахна като видя че към нея са прибавени четири нули. Започна да го обзема странно предчувсвие. Върна се при компютъра и провери какво има на диска. Програмата бе там! Завършена и работеща както в мечтите му.
Чак сега сега загря. Извънземните бяха казали „каквото искаш“, а не „каквото поискаш“. Явно след като са прочели мозъка му са разбрали за неговите желания.
Облече се. Искаше му се да види Роза. Хлопна вратата и заслиза по стълбите. На партера срещна домоуправителя.
— Добър ден. Как сте?
— Благодаря, добре — каза стария човек — за разлика от часовника си.
— Какво му е?
— Избързал е с един ден. Случвало се е с минута, две, все пак доста е стар, но с цял ден — никога. Чухте ли какво казаха по радиото?
— Не.
— Някакъв шофьор на камион го нападнали извънземни и му говорили разни несвързани неща, че са програмисти и че им трябва кока-колата и бирата която вози, за да направят някаква програма. Накрая му оставили едно кюлче злато за компенсация и си заминали. Чудно ми е как може шофьор така да се напива. Извънземни — глупости — домоуправителя махна с ръка и се заизкачва по стълбите.
Излезе на улицата. Както обикновенно се чуваше обичайния шум от автомобилите, и разговорите на хората. Не му оставаше нищо друго и той се затича към мебелния магазин.