— Както казах, рутинна работа — рече скромно великият детектив, намеквайки, че дейността му като детектив го изправя всекидневно пред необходимостта да отваря по един или друг хитроумен начин затворени врати.
— О, Кале, ти си велик! — рече Ева-Лота зашеметена.
Кале отключи. Ето че бяха свободни.
— Но няма да си тръгнем, без да помолим червеникаквите за прошка — заяви момчето.
Той избра от богатото съдържание на джоба си парче молив и го подаде на Ева-Лота. И тя написа върху парчето тапет:
До празноглавците от Червената роза!
Вашите опити да отглеждате мъх се провалиха жалко. Чакахме точно пет минути и трийсет и три секунди да покълне нещо.
Повече не ни се чака. Писна ни. Вие, дребни сополанковци, нима не знаете, че Белите рози могат да минават през стени?
Те грижливо затвориха прозореца и закачиха куката от вътрешната страна. После затвориха вратата отвън и оставиха ключа в ключалката. А прощалното писмо забодоха на дръжката на вратата.
— Ето им материал за размисъл: прозорецът е затворен отвътре, а вратата отвън! Има да се чудят как сме се измъкнали — закиска се Ева-Лота възхитена.
— Една точка за Бялата роза — добави Кале и се засмя доволно.
Андерс не беше в гаража на Сикстен. Навесът беше тих и пуст както преди. Майката на Сикстен се гласеше да простира пране в градината.
— Не знаете ли къде е Сикстен? — попита Ева-Лота.
— Хм, допреди половин час беше тук — отвърна жената на пощенския директор — с Бенка, Андерс и Йонте.
Ясно беше, че червените са отвели пленника на по-сигурно място. Но къде? Отговорът се намираше непосредствено до тях. Кале го видя пръв. В тревата беше забит финландски нож, острието му пробождаше малка бележка. Беше ножът на Андерс. Кале и Ева-Лота веднага го познаха. А на бележката беше написана една-единствена дума: „Йонте“.
Явно белият предводител беше успял да приспи за миг вниманието на врага и да остави това кратко съобщение на бойните си другари.
Кале сбърчи чело дълбокомислено.
— Йонте — промърмори той, — това може да означава само едно: Андерс е отведен в дома на Йонте.
— Нима би могло да означава нещо друго? — присмя му се Ева-Лота. — Щом е при Йонте, то естествено е по-умно да напише Йонте, а не Бенка.
Кале не я удостои с отговор.
Йонте живееше в онази част на града, която се нарича Роудиберг. В малките къщурки на този квартал не живееше най-изисканото население. Но Йонте изобщо нямаше претенции да принадлежи към заможните. Той беше напълно доволен от съборетината, която обитаваше семейството му, състояща се от стая и кухня на долния етаж и малко помещение под покрива. Горе можеше да се живее само през лятото. През зимата под покрива беше твърде студено. Но през юли в таванската стаичка беше горещо като във Венецианския затвор и затова там беше идеалното място за разпит. Йонте беше едноличният собственик на тази стая. Той спеше там на обикновено походно легло, там беше и саморъчно направената етажерка от дъски, където пазеше своите скъпоценности. Никой крал в своя палат не би могъл да бъде по-доволен от Йонте в своята стая, където топлият въздух беше замрял неподвижен и мухите бръмчаха по тавана.
Тук червените доведоха Андерс. За щастие родителите на Йонте точно в този ден бяха извън града, на малката си градина. Бяха си взели храна и нямаше да се върнат рано. Йонте трябваше да се грижи сам за себе си и да си изпече наденица и картофи като огладнее.
И понеже майката на Сикстен простираше точно пред главната квартира на Червената роза, а пък домът на Йонте беше освободен от каквито и да било родители, на Сикстен му хрумна забележителната идея да проведе мъченията и разпита в стаята на Йонте.
Кале и Ева-Лота проведоха съвет. Естествено, те можеха да стартират спасителната експедиция веднага. След известно обмисляне обаче те предпочетоха да изчакат още малко. Глупаво щеше да бъде да се покажат точно сега на червените. Наближаваше часът за вечеря. Скоро Сикстен щеше да прати Бенка или Йонте в имението. Скоро в имението щеше да се появи Бенка или Йонте и да се почесва по главата, изумен от загадъчното бягство на Кале и Ева-Лота. Това беше много сладостна мисъл. Жалко би било да развалят такъв триумф.