— Леле, каква нощ! — изпъшка Ева-Лота, когато накрая не остана нищо за разказване.
— Да, ето защо някои хора остаряват преждевременно — кимна Андерс. — Но най-важното е, че Великия Мумрих е там, където трябва да бъде.
Кале запляска диво с крака във водата.
— О, да, Великия Мумрих лежи в глобуса на Сикстен — изрече тържествено той. — Можете ли да си представите нещо по-смешно от това?
Не, нито Андерс, нито Ева-Лота можеха да си представят нещо по-смешно. Удоволствието им стана още по-голямо, когато съзряха Сикстен, Бенка и Йонте, които идеха към тях покрай реката.
— Я виж, какви сладки Бели рози са кацнали на този клон! — обади се Сикстен, когато достигнаха моста.
Бенка веднага се опита да хвърли Белите рози в реката, но Сикстен го спря. Червените не бяха дошли да воюват, а да се оплакват. Според законите, които важаха във Войната на розите, този, който в момента притежаваше Великия Мумрих, бе длъжен да даде някакъв знак къде може да бъде открита светинята. Но нима белите бяха направили това? Не! Наистина вождът на белите бе изпуснал нещо за малката пътека зад имението, докато го гъделичкаха, и за всеки случай червените претърсиха цялата околност на имението. Сега обаче те бяха убедени, че белите са пренесли Великия Мумрих на ново място и настояваха най-учтиво, но твърдо за дължимия знак.
Андерс се спусна във водата. Тя стигаше едва до коляното му. Той стъпи на дъното с разкрачени крака, подпрял ръце на хълбоците си, а тъмните му очи заблестяха бодро, оживено и радостно.
— Добре, ще получите вашия знак — заяви той. — Търсете във вътрешността на земята!
— Благодаря, много любезно — отвърна му саркастично Сикстен. — Тук ли да започнем или в Лапландия?
— Много точен знак — намеси се и Йонте. — Търсете, ако си нямате работа, може внуците на внуците ви да намерят Великия Мумрих, преди да настъпи смъртният им час.
— Да, но поне ще имат яки мазоли на ръцете — добави Бенка.
— Използвайте сивото си вещество, червени джуджета, ако изобщо имате такова нещо — присмя им се Андерс. И прибави драматично: — Когато червеният вожд си отиде у дома и потърси в дълбините на земята, всичко ще стане ясно.
Кале и Ева-Лота зацамбуркаха шумно с крака във водата и се закискаха доволно.
— Това е самата истина! Търсете в земните дълбини — заявиха важно те и си придадоха тайнствен вид.
— Въшки! — процеди мрачно Сикстен.
Сетне червените отидоха у Сикстен и предприеха мащабни разкопки в градината на пощенския директор. Те ровиха като къртици целия предобед на всички места, които им се сториха дори малко подозрителни.
Най-сетне се появи директорът и попита наистина ли е необходимо да му съсипят моравата и дали ще му доставят това удоволствие да отидат да прекопават нечия друга градина.
— Впрочем, Сикстен, смятам, че е по-добре да потърсиш Бепо — рече той.
— Бепо още ли го няма? — попита загрижен Сикстен и пусна лопатата. — Но къде ли е изчезнал?
— Точно това имах предвид, по-добре търси него — отвърна баща му.
Сикстен скочи.
— Идвате ли? — попита той Бенка и Йонте.
Естествено, Бенка и Йонте не искаха да изоставят другаря си в беда. Намериха се и други помагачи в търсенето на Бепо. Кале, Ева-Лота и Андерс, които през последния час лежаха зад живия плет и се наслаждаваха на упоритото копаене на червените, излязоха от укритието си и също предложиха своята помощ. Сикстен прие предложението с благодарност. В часове на беда нямаше врагове. Постигнала пълно съгласие, групата потегли да търси Бепо.
— Той никога не бяга от къщи — обясни Сикстен загрижен, — не е изчезвал за повече от няколко часа. А сега го няма от единадесет миналата вечер!
— Не, приблизително от дванадесет — прекъсна го Андерс, — понеже… — Той млъкна и почервеня страшно.
— Добре де, от дванадесет — съгласи се машинално Сикстен. Внезапно обаче погледна Андерс недоверчиво. — Откъде, по дяволите, знаеш това?
— Аз съм малко нещо ясновидец, не знаеш ли — отвърна бързо Андерс.
Надяваше се Сикстен да не се задълбочава в темата. Нямаше начин да обясни, че беше видял Бепо към дванадесет часа, когато се промъкна в кухнята с Великия Мумрих, но около час по-късно, когато побягна панически през прозореца, кучето вече не беше там.
— Какво щастие да попадне човек на ясновидец в такъв момент — заяви Сикстен. — Тогава бъди така добър и изясновидствай къде е изчезнал Бепо.