Той поклати недоволно глава. Бяха работили и то здравата. Бяха следвали всяка възможна следа. Решението на загадката обаче оставаше все тъй неясно както през първия ден. Убиецът беше се появил от нищото и после отново беше изчезнал там. Никой не го беше видял, само едно дете — Ева-Лота Лизандер.
Бяха направили всичко, което им беше по силите, за да успеят. Бяха проверили множество сигнали за хора, които имаха обичай да носят тъмнозелени габардинени панталони. Някои посочваха за всеки случай и всички мъже със сини, сиви и кафяви габардинени панталони, които познаваха. А предния ден комисарят беше получил анонимно писмо, в което пишеше:
Шивачът Андерсон има един пропаднал син, и този тип има черни панталони, спокойно можете да го затворите.
— Щом някой твърди, че трябва да затворим този тип само защото има черни панталони, то нищо чудно, че всички зелени габардинени панталони изчезнаха от града като с магическа пръчка — рече комисарят и се засмя.
Много пъти направиха очна ставка на Ева-Лота с разни хора, за които комисарят имаше някакви подозрения. Нареждаха мъжете в редица, заедно с неколцина други с приблизително същото облекло, а след това питаха Ева-Лота дали някой от тях е мъжът, когото е срещнала в прерията.
— Не, нито един — гласеше всеки път отговорът.
Показаха й и огромно количество снимки, но и сред тях тя не разпозна никого.
— Те всички изглеждат толкова добре — каза замислено тя, разглеждайки изпитателно снимките на всякакви крадци и криминални злодеи.
Всеки човек горе в Роудиберг беше разпитан за наблюденията си за частния живот на Грен. Полицията прояви специален интерес към извънредни събития в онази понеделнишка вечер преди убийството, когато мъжът с габардинения панталон несъмнено беше посетил Грен. Те всички бяха забелязали нещо изключително необичайно точно в онази вечер. Бяха чули невъобразим шум, сякаш поне десетина убийци са се изклали взаимно. Това, естествено, звучеше много интересно. Но комисарят скоро установи, че шумът е бил от Войната на розите. Мнозина, сред тях и Кале Бломквист заявиха обаче, че са чули шум от кола в един определен час. Беше установено, че колата на доктор Фросберг, с която той беше посетил същата вечер болния Фредрик с крака, няма нищо общо с тази кола.
Полицаят Бьорк укори Кале на шега, че е можел да се позаинтересува малко повече от тази кола.
— Ти като велик детектив — рече той, — можеше поне да си запишеш номера на колата! Ти всъщност какво правеше в този момент?
— По петите ме преследваха три подивели Червени рози — отвърна засрамено Кале в своя защита.
Беше хвърлен огромен труд да се установи връзка с клиентите на Грен. Издирени бяха повечето лица, чиито имена фигурираха в полиците, открити в дома му. Стана ясно, че се касае за хора от различни краища на страната.
— Значи човек с автомобил — обобщи криминалният комисар и се отърси като разгневен териер. — Че той спокойно може да живее поне на сто мили оттук. Може да е паркирал колата близо до имението, да е отишъл пеша до мястото на срещата, а после да е бил на километри оттук, още преди ние да научим, че нещо се е случило.
— Да, не би могъл да избере по-добро място за среща от това край имението — кимна полицаят Бьорк. — Пътищата там са съвсем пусти. Наоколо не живее никой, който би могъл да види него и колата му.
— Което несъмнено означава, че е познавал околността, нали така? — обади се комисарят.
— Може би — отвърна полицаят Бьорк. — Може, естествено, да е чиста случайност, че се е случило така.
Непосредствено след убийството бяха огледали всички пътища около имението за следи от автомобилни гуми. Нямаше обаче нищо. Проливният дъжд беше направил безценна услуга на престъпника.
А как само търсиха загубената полица! Всеки храст, всеки камък, всяка дупка в земята беше претърсена. Съдбовната хартийка обаче беше изчезнала безследно.
В този момент се чуха развълнувани детски гласове. Децата очевидно искаха да говорят с криминалния комисар, защото се чу как младият полицай отвън ги убеждава, че комисарят в момента има оперативка и не бива да бъде безпокоен. Но момчешките гласове ставаха все по-настойчиви.
— Абсолютно наложително и спешно е да говорим с него!
Полицаят Бьорк разпозна гласа на Андерс и излезе да види какво става.
— Чичо Бьорк — викна Андерс, веднага щом го съзря, — става дума за убийството… Кале най-сетне взе нещата в ръцете си…
— Това изобщо не е така — възпротиви се Кале ядосано, — но…