Бьорк ги погледа снизходително.
— Струва ми се, че ви се каза достатъчно ясно — това не е случай за малки момчета и бъдещи велики детективи — натърти той. — Оставете тази история на националната полиция. Това е нейна работа. И марш вкъщи!
Сега обаче Андерс се разгневи.
— Вкъщи ли! — извика той възмутен. — Да си вървим вкъщи и да позволим на убиеца да изтрови целия град с арсеник, така ли?
Кале също не стоеше бездеен. Той измъкна от джоба си парче здраво опакован шоколад и каза много сериозно:
— Чичо Бьорк, някой е изпратил на Ева-Лота отровен шоколад.
Той погледна безпомощно високия едър полицай, който стоеше пред него и се готвеше да го побутне към вратата. Но Бьорк вече беше променил намерението си.
— Влизайте вътре — изпъшка той и побутна децата пред себе си.
Когато Кале и Андерс приключиха разказа си, в стаята настъпи пълна тишина. Цели няколко минути никой не проговаряше. Най-сетне комисарят рече замислено:
— Нали аз бях този, който искаше някакъв признак за живот от убиеца? — Той взе в ръката си парчето шоколад. Не бе очаквал всъщност точно такъв признак за живот.
Сетне той погледна изпитателно Андерс и Кале. Естествено, възможно беше тези момчета просто да си фантазират. Той, разбира се, не знаеше доколко може да се осланя на химическите познания на Кале и дали изобщо може да се вярва на твърденията му за арсениковото огледало. Може би въображението му си бе направило шега с него. Отговор щеше да даде съдебномедицинската експертиза. Случката с кучето несъмнено беше странна. Важно щеше да бъде да получат проба и от другата половина шоколад, тази, която беше изяло кучето. Но момчетата обясниха, че миналата вечер са помогнали да се почисти всичко, което кучето бе повърнало. С други думи, сторено бе всичко необходимо, за да се изтрият следите от отровата. И за да бъде нещастието пълно, момчетата си спомниха, че Ева-Лота бе изхвърлила плика, в който получи шоколада. Да, това малко момиче май има навика да пилее след себе си ценни документи, помисли си комисарят. Но откъде би могла всъщност да знае, че пликът е толкова важен? Няма как, налагаше се да го потърсят. Но беше малко вероятно да го намерят.
Той се обърна към Андерс.
— А ти случайно не запази ли дори съвсем малко парченце от твоята половина?
Андерс поклати глава.
— Не, дадох всичко на Бепо! Аз облизах само това, което беше залепнало по пръстите ми.
— Да, а джобът на панталона ти? Дали там не е останало нещо?
— Мама вчера изпра този панталон! — обясни унило Андерс.
— Жалко — кимна комисарят. Той помълча известно време. После погледна настоятелно Андерс. — Има още нещо, което бих искал да знам. Казваш, че си имал работа в кухнята на пощенския директор поминалата нощ. Покатерил си се през прозореца, докато всички са спели. Бих ли могъл да науча малко по-подробно каква работа имаше там?
— Ами… всъщност… — проточи Андерс, измъчван от видими колебания.
— Е, какво всъщност — подкани го комисарят.
— Значи, това беше заради Великия Мумрих…
— Не, не, само не ми казвай, че той отново има нещо общо с тази история — помоли жално комисарят. — На този Велик Мумрих наистина му се събра много. Всеки път, когато се случи нещо, той също се появява на местопроизшествието.
— Исках само да го скрия в глобуса на Сикстен — оправда се Андерс.
Кале го прекъсна с изсвирване.
— Великия Мумрих! — извика той, осенен от поредната си гениална идея. — Сигурно по него има шоколад! Нали Андерс го е измъкнал от залепналия по панталона му шоколад!
По лицето на комисаря се разля широка усмивка.
— Мисля, че е крайно време господин Великия Мумрих да се постави в служба на полицията — заяви той.
И така Великия Мумрих отново получи полицейски ескорт. Полицаят Бьорк тръгна спешно към вилата на пощенския директор, а по петите го следваха Кале и Андерс.
— Великия Мумрих ще се разглези, ако продължаваме така — рече замислено Кале. — Следващия път, когато решим да го преместваме, ще иска да го съпровожда конна полиция.
Въпреки зловещия повод за преместването на Великия Мумрих и въпреки дълбокия смут, който предизвика този факт в младите духове, те не можеха да не видят малкото предимство за Бялата роза в това начинание.
С разкритието, че Андерс е бил този, който без да знае, е отровил Бепо, трябваше да бъде разрита и тайната за Великия Мумрих в глобуса на червените. Сега белите трябваше да разкажат всичко на Сикстен, а това означаваше, че той веднага ще сложи ръка на светинята. Но ето че на тяхна страна беше полицейската власт и вземаше под закрилата си Великия Мумрих. Колкото и потискащ да изглеждаше допреди малко случаят с Бепо, Андерс и Кале все пак не можеха да не признаят, че отново се бе намесило едно великолепно стечение на обстоятелствата.