— Впрочем Великия Мумрих спаси живота на Ева-Лота — каза дълбокомислено Кале. — Ако ти, Андерс, не го беше сложил в глобуса, Бепо никога нямаше да изяде шоколада. А ако Бепо не беше изял шоколада, щеше да се случи най-вероятно нещо още по-лошо. А не е сигурно, че всички понасят толкова добре арсеника, както Бепо.
Бьорк и Андерс бяха напълно съгласни с него.
— Великия Мумрих е твърде забележителна личност — изпъшка Бьорк и отвори градинската врата на пощенския директор.
Бепо лежеше в една кошница на верандата, все така слаб, но несъмнено жив. Сикстен седеше до него и го гледаше, изпълнен с любов и обожание. Нали беше получил кучето, когато то беше съвсем малко и искаше да си го има още много години.
Когато чу някой да идва, той вдигна поглед и очите му станаха кръгли от изумление.
— Добър ден, Сикстен — рече бодро полицаят Бьорк. — Идвам да взема Великия Мумрих.
Петнадесета глава
Колко време е необходимо, за да бъде забравено едно убийство? О, не е нужно да се чака дълго! Известно време хората непрекъснато говорят за него, говорят и гадаят, вълнуват се и се страхуват и упрекват полицията, че не прави нищо. А после то престава да им бъде интересно и те започват да се вълнуват за други неща.
Но най-първи забравят, естествено, децата, завоеватели на Великия Мумрих, които водят Войната на розите. Те имат толкова други неща за обмисляне, толкова други неща за свършване. Кой е казал, че лятната ваканция е дълга? Абсолютно погрешно! Лятната ваканция е толкова обезпокоително, толкова безмилостно кратка, направо да му се доплаче на човек. Един след друг отминават златните дни. Трябва да се използва всеки миг. Човек не може да си помрачава последната обляна в слънце седмица от лятната ваканция с мисли за мрачни престъпления.
Но майките не забравят толкова бързо. Известно време те държат русокосите си дъщери у дома, не смеят да ги изпуснат от очи. Те се взират неспокойно през прозореца, когато не чуват виковете на синовете си някъде около къщата. И често-често излизат навън, за да се убедят, че на любимите им чеда не се е случило нищо лошо. Освен това дълго време проверяват боязливо съдържанието на пощенските кутии, за да се уверят, че там не се крият нови опасности. Но накрая те вече нямат повече сили да се безпокоят. Нали и те трябва да мислят за други неща. А дъщерите и синовете, които са си изпатили здравата заради тяхната загриженост, въздъхват облекчено и отново се понасят към обичаните си места за игра и към бойните полета, които известно време са им били забранени. Полицията обаче не забравя — макар и да изглежда така. Въпреки всички трудности, тя продължава да работи, без да вдига много шум около себе си. Въпреки всички улики, които трябва да бъдат отхвърлени като неприложими, въпреки всички важни книжа, които са изчезнали и не могат да бъдат издирени, полицията продължава да работи — тя нищо не забравя.
Има и още някой, който не забравя. Това е убиецът. Той помни много добре какво е сторил. Спомня си за това вечер, когато ляга да спи. И сутрин, когато става, и през всичките часове между това. Той помни всеки миг, ден и нощ, и споменът го преследва дори в неспокойния му сън.
И се страхува. Страхува се, когато си ляга вечер и когато става сутрин и през всички часове между това. Страхува се всеки миг, денем и нощем, и страхът отравя съня му.
Той знае, че има едно момиче, което е видяло лицето му в един миг, в който не би трябвало да го види. Той се страхува от това момиче. Опитва се да промени вида си колкото се може повече. Обръсва мустаците си и си подстригва косите по различен начин. Никога повече не обува зеления габардинен панталон, този панталон, който виси най-вътре в гардероба му и който той не смее да изхвърли, за да не го забележи някой. И въпреки това се страхува. Страхува се, освен това, че накрая все пак някой ще открие полицата, която е загубил. Полицата, на която е написано името му. Чете всеки ден вестниците и се страхува, че ще открие там вестта, че най-сетне са намерили листа хартия и най-сетне убиецът ще бъде заловен. Толкова се страхува, че отново и отново отива на местопрестъплението и търси между храстите, макар да знае, че е безсмислено. Той отново и отново трябва сам да се убеди, че този ужасен лист хартия не се крие между увехналите треви или зад някой камък. И затова понякога се качва на колата си и с бясна скорост изминава шестте мили до добре познатото място на края на ливадата. Защото каква полза да премахнеш един човек от пътя си заради вечните парични неприятности, щом един-единствен малък лист хартия ще върне всичко в началното положение? Беше играл с голям залог и трябваше да довърши играта до край. Ако го разкрият, всичко е свършено. Тогава постъпката му, която в заслепените му очи изглеждаше неизбежна, щеше да се окаже най-голямата глупост и безумие, които някога е извършвал. Дори за миг той не помисля за това, че един човек си е отишъл завинаги. Че заради него един стар човек няма да види как това лято изгаря в есента. Той мисли само за себе си. Иска на всяка цена да се измъкне. Но се страхува. А никой не е така опасен както човекът, който се страхува.