Великия Мумрих още не беше се върнал от съдебното химическо изследване в Стокхолм. Полицията обаче знаеше вече пълните резултати от изследването: микроскопичните останки от шоколад по Великия Мумрих действително съдържаха следи от арсеник, а шоколадът на Кале несъмнено беше смъртоносно отровен. Ако Ева-Лота беше изяла сама блокчето шоколад, както се бе надявал изпращачът, тя едва ли щеше да има шанс да оцелее.
Ева-Лота вече знаеше за атентата срещу нея. Невъзможно беше да се скрие нещо, за което тръбяха всички вестници. Освен това криминалният комисар смяташе за свой дълг да я предупреди. Наистина потокът от подаръци и лакомства беше секнал напълно след настоятелното предупреждение в пресата, но въпреки това Ева-Лота трябваше да внимава. Един отчаян човек сигурно щеше да намери и друг начин да й навреди. И макар да се опасяваше, че бедното момиче ще получи нов нервен срив, когато научи ужасната истина, комисарят отиде в дома на пекаря и проведе много сериозен разговор с нея. Но той отново беше я подценил. Ева-Лота изобщо не получи нервен срив. Тя се разгневи, така се разгневи, че се чу пукане.
— Бепо можеше да умре — възмути се тя. — Каква подлост, за малко да убие едно невинно куче, което не е сторило нищо лошо!
В очите на Ева-Лота това беше подлост, която надминаваше всички други.
Но естественото й детско безгрижие отново й помогна да забрави всички ужасни неща, които преживя напоследък. Няколко дни по-късно тя отново бе предишното жизнерадостно момиче. Тя вече не си спомняше, че на света има лоши хора. Знаеше само, че е лятна ваканция и че беше неописуемо прекрасно да се живее.
О, да, до края на лятната ваканция оставаше само още една нищо и никаква седмица. Всички рицари на Бялата и Червената роза бяха единодушни, че малкото оставащо време трябва да се употреби за нещо по-добро от това да умуват за минали неща, които не могат да се променят.
Бепо оздравя напълно. А Сикстен, който бдеше неотлъчно до него, отново беше обзет от предишната си предприемчивост. Той отново свика под знамената своите войски. Те се събраха в гаража му и отново взеха да кроят планове. Беше ударил часът на възмездието. Време беше да се отмъсти за Великия Мумрих в глобуса и за всички други злини. Обаче това, че Андерс едва не отрови Бепо, не се броеше. Сикстен му беше простил от все сърце, пък и Андерс се грижеше по трогателен начин за Бепо, докато траеше болестта му.
Войните между Червените и Белите рози избухнаха дълго преди ерата на Великия Мумрих. И макар че Великия Мумрих с всичките магични свойства, които му се приписваха, беше ненадмината ябълка на раздора, съществуваха и други скъпоценности, които можеха да бъдат заграбени от противника. Така например белите имаха една стоманена касета, пълна с тайни документи. Според Андерс тази касета можеше да се съхранява в скрина на тавана на пекарната, без да е застрашена от някаква особена опасност. Сега обаче, когато Великия Мумрих беше на служебно пътуване, на Сикстен му хрумна, че касетата на Белите рози е изключителна скъпоценност, която трябва да бъде отнета, пък ако ще Червените рози да се бият до последния мъж. Това героично решение бе скрепено със свещена клетва, след което една вечер Сикстен съвсем спокойно отиде до главната квартира на Белите рози и взе касетата от тавана на пекарната. Обаче очакваните викове на ужас и отчаяние от страна на белите не огласиха смълчания градец, по простата причина, че те изобщо не забелязаха изчезването на касетата. Накрая Сикстен загуби търпение и изпрати Бенка при белите с едно послание, което да им отвори очите.