Кали ме гледаше неразбиращо. Какво ли си мислеше?"За какъв се мисли тоя." сигурно. После в очите и проблесна огън:
— Никога няма да бъда твоя, черноръки! Никога! По-добре ме убий!
Де да можех. Цялата ми сила сякаш се беше изпарила. Изправих се.
— Върви си. — глухо промълвих. Махай се от очите ми, никой няма да ти попречи! Бягай! Но помни — пак ще се видим.
Тя си тръгна, а аз не бях на себе си. Идваше ми да хвана нещо и да руша всичко около себе си. В същност това и направих.
Сега седя до останките на храма и мечтая. Ще я намеря. Ще я поканя на среща и този път тя няма да може да ми откаже.
Какви ли цветя харесва?