— Какво хайлазувате? Тичайте за чували!
Те припнаха нататък, където ги насочи. Нарамиха по един чувал, докато стигнат до задната палуба. Там са складовете за оръжие на всеки кораб. Пред вратата стоеше зазяпан в тълпата пазачът. Тъкмо до него Асен се метна настрана и го притисна с товара си в стената. После с един замах пръсна главата му с веригата си.
Радул остана да се мъчи с ключалката на оръжейната, а в туй време Асен се запъти към склада за запасните роби. Както минаваше покрай техния пазач, замахна със синджира, та повали и него на пода. После отвори вратата.
— След мен! — извика той. — На оръжие!
Тълпата се юрна подире му, нахлу в склада, всеки грабна я меч, я боздуган и излетя навън, жаден за отмъщение, за свобода. Асен пък се надвеси над гребната палуба и изкрещя тъй, че да надвика настъпилата олелия:
— Роби, гребете! Веднага! Едноо! Двеее! Еднооо! Двеее:
Гребците скоро разбраха какво става. Та нали всеки от тях е мечтал само за тоя миг? Натиснаха веслата, приравниха ги към неговата команда:
— Еднооо-двеее!
Радул вече бе успял да среже с брадва въжетата, които придържаха каторгата към кея. И носачите от брега бързаха да не пропуснат щастливия случай, тичаха и те да грабнат оръжие, намесваха се в сражението.
Скоро малцината турци на борда бяха съсечени или изхвърлени в морето. Галерата се оказа в ръцете на бунтовниците. Без да напуска командното си място, Асен продължаваше да отброява такта на веслата. Ако рулят беше на мястото си, той щеше да остави някой друг на тая проста работа. Но сега, без кормило, единствен той, опитният капитан, можеше да управлява непокорния кораб.
— Десните, суши веслата! Левите — напън!
И „Пламтящият полумесец“ послушно изпълняваше най-сложните завои и обходи между закотвените в залива съдове, докато най-сетне се измъкна в открито море.
Асен, вече безспорен главатар, възложи на един роб да бие тъпана, а той обиколи цялата палуба. Нагласи измъкнатите от леглата им гребла, заповяда да съшият набързо платна от опразнените чували.
Тогава видя трите каторги, които излизаха от пристанището с бързо размахани весла и издути платна. Ясно, щяха да го преследват. Кой би оставил безнаказано да му измъкнат под носа цял кораб?
Неговите момчета гребяха лудо, бореха се за свободата, за живота си. Ала не им достигаха платната. Трябваше да се направи нещо, да ги лиши от предимствата на платната.
— Суши левите гребла! — заповяда той. — Десните да не спират!
И „Пламтящият полумесец“ зави встрани косо на попътния вятър. Преследвачите го последваха, то се знае, ала при тая му маневра платната им увиснаха безпомощно. Обнадеждените роби загребаха свръх силите си, но така, без рул каторгата им не беше устойчива, не следваше твърдия курс, полюшкваше се, отклоняваше се по малко от дадената посока, а това отслабваше предимството от устрема им.
Асен гледаше с тревога как разстоянието помежду им се запазва непроменено, като че ли бяха завързани с невидими въжета. Само едно му даваше надежда. Мракът падаше бързо, като черна мъгла изпълзяваше отзад, откъм напуснатия бряг и затисваше цялото море, забулваше с черната си непрогледност и устремените в гонитбата си кораби. А луната щеше да изгрее скоро. Трябваше да се измъкнат от враговете преди това.
Асен измисли новата бойна уловка. Запали фенера на кърмата. После заповяда да го окачат върху корабната лодка, която досега теглеха на буксир, опънаха й платно и я пуснаха по вятъра. После левобордовите гребци спряха да гребат. Каторгата се отклони напреки на досегашния курс.
Хитростта му успя. Преследвачите отминаха подир догонваната лодка с измамния фенер.
Тогава Асен даде решителната си команда:
— Напред! С пълни гребла!
И когато след половин час луната изплава над черния кръгозор, а златната й пътека затрептя като сърмена престилка по вълните, разтрепераните от вълнение бегълци си отдъхнаха. Морето беше чисто. Не се виждаше никакъв друг кораб.
Непокорната българка
След като продаде Асен и другите роби, капитан Николо се насочи към Мидия, за да натовари роби от злочеста Тракия, която турците като че ли бяха решили да обезлюдят.
Дал курса на рулевия, той се бе запътил към каютата си да види укротената хубавица, когато вахтеният от мачтата извика:
— Кораб по курса! Изглежда, византийски!
— Друго? — подвикна му отдолу капитанът.