Но не би. Турците само закачиха с кука лодката на Звездена и я повлякоха на буксир, без да спират.
Калина разбра, че трябва да изравни силите си с врага, че трябва да го увлече в гонитба срещу вятъра. На това се дължеше преимуществото му — на платната.
Девойката опита да насочи кораба си така. Тогава видя втора каторга, която бързаше с все сили насам. Нямаше избор. Обърна назад.
В това лутане загуби сила. Турският кораб се изравни с нея. Бомбардите на двете галери избълваха огнените си топки, без да се улучат. Бойците си размениха запалителни стрели. Кормчията дон Рикардо едва успя да отклони „Санта Агнеса“ от противниковия таран. В следния миг двата борда се прилепиха, начупвайки като клечки веслата си. Абордажните мостове и куки ги сцепиха в едно разлюляно полесражение.
Без да мисли много, Калина грабна меча и щита, нахлупи един шлем и се хвърли като фурия в боя, помитайки враговете, които никога преди не се бяха сражавали с жена.
Увлечени от нейното безстрашие, пиратите връхлетяха настървено. И може би щяха да надделеят, ако един изкусно метнат аркан не омота краката на девойката и не я свали на пода. Това даде превеса в боя. Турците почнаха да се прехвърлят на пиратската палуба.
Врагове и приятели
Първата работа на Асен, след като се съмна, беше да освободи от веригите всички роби. После да ги облече и нахрани. Само на закуска прегладнелите нещастници преполовиха склада с храните. След това им раздаде и дрехите, които се намираха на кораба. Облече ги, въоръжи ги.
Чак тогава, заприличали вече на хора, ги сбра на палубата.
— Аз ще ви бъда капитан! — рече той. — На сушата и при делба сме равни. На борда, при плаване, при бой, няма равенство. Капитан съм над ръцете и над вратовете ви; Да се разберем.
Тези думи бе чул от Бранко Дугуня, когато си отдъхваха от непосилното гребане. И никак не се учуди, че от турски бей, от български княз, се бе превърнал на пиратски главатар.
— На моя кораб ще има нов ред. Може и да не сте чували — като реда на Коста Белязания, докато е бил пират, преди да поеме в ръцете си цялата флота на дядо ми Иванко. На пейките гребат не роби, а — свободни моряци. Гребат на смени. По равно. А в боя, при абордажа, всички излизат с оръжие в ръка.
Бурни възгласи изпратиха кратката му реч. После хората се пръснаха по определените им места. На кораба от работа главата си не можеш дигна. Оправиха всички весла, зашиха скърпените от конопени чували платна, почистиха палубата от кръвта на привършилата битка. И накрай всеки се зае с оръжието си. Отсега то щеше да им служи, както им бяха служили сърпът и мотиката, докато бяха селяци. С оръжие вече щяха да си изкарват хляба, да бранят свободата си. Едни клепеха секирите, други точеха с брусове сабите, трети триеха с пясък шлемовете, четвърти кърпеха с тел ризниците си.
Гребците от първата смяна бяха заели местата си на пейките и размахваха веслата със сити стомаси и бодри песни. Не искаха тъпан — той им напомняше робството. Предпочитаха да вършат същото, но с волната песен. На първо време след всеки бунт, преди да забравят, робите отхвърлят яростно всичко, което може да им напомни за робството.
Седнал на бака, загледан в бистрите плиски, които се пръскаха във вълнореза на „Пламтящия полумесец“ и се разпълзяваха встрани като две крила от пяна, Асен мислеше трескаво. Решаваше, кроеше плановете си. Какво трябваше да стори най-напред? Длъжен беше да помогне на съгражданите си, обречени да бъдат набити на кол в занданите на Калиакра; длъжен беше също така да настигне коварния пират Николо, за да освободи девойките и да си разчисти сметките с него. И едното трябваше, и другото. Но кое по-напред?
Гларусите, които доскоро се виеха на орляци зад кърмата, един подир друг изоставаха. Следваше го само един, сякаш закачен за мачтата, опънал неподвижно криле. Накрай и той се наведе през крило, сви назад и изчезна в далечината.
Брегът беше останал далеч.
Изведнъж стражът навръх мачтата се провикна:
— Платна на кръгозора!
Асен се покатери по вантите. Острият му поглед различи, вкопчаните в боя галери. Всеки военачалник, бил той папски адмирал или прост пират, не пропуска такава сполука — когато се бият двама, той да не се възползува от поражението на единия и от победата на отслабения в боя победител, да плячкоса и победен, и победител.
Затова и той се насочи нататък. За бойно кръщение и за настървяване на момците си към плячка. Така настървени после би могъл по-лесно да ги прати срещу всеки враг. Асен, предишният Хасан бей, знаеше защо печелят победите си османците — защото търсеха плячка.