Беят вдъхна дълбоко уханието на розата, която държеше между пръстите си.
— Слушай, кадъ! Френките поискаха мир в Едирне. Ама аз знам. Лъжовен е този мир. Гласят се проклетите неверници: и Унгурус, и Чех, и Немчу, и Латин, и Аламан, и Босна, та и Влад Дракул от Ефляк. Всички се сдушват. Гласят се да ни изколят. На джамиите ни камбани да окачат. И тогава, когато трябва силен султанлък, ти размирваш народа, все хайдути закриляш.
И потърка подбрадника си.
— Та не знам дали и ти не си от тях. Отколе съм слушал, че си стар душманин на падишаха (Нему живот и здраве хиляда години!). Ферман имам, султанска наредба, да те хвърля в хапуса. Ама все отлагах, белким ти дойде акълът. Ала не миряса ти. И махзар си пратил срещу мен. И туй знам, кадъ…
Обърна се към онбашията:
— Хайде, Юмер! Откарай и негова милост при кафирите, при Иван Дъба и Боян Кръчмаря!
Уплашен, пребледнял от уплаха, през вратата влетя някакъв тъмничар и се простря в краката на Али бей.
— Милост, беим!
— Какво има? — сухо запита беят.
— Звездена, болярката Звездена…
— Какво бре, кьопек?
— Срязала си вените. Счупила паницата и с парчетата…
Евнух бей скочи.
— Хекиминът! Да прави, да струва — жива да я запази! Умре ли Звездена, той да не ми се мярва!
Кадъ Мустафа се спря на прага. Вдигна ръце към небето.
— Машалла! — прошепна той с възхитени очи. — Право рече момичето. Не е родена Звездена за мамка!
Замислите на кардинала
Кардинал-канцлерът беше болен. Напоследък нещо ставаше с него, залежа се. Кардинал Доминико Аскони вече редовно го заместваше. И какъвто си беше прозорлив и съобразителен, докато го заместваше, току-виж, че съвсем го изместил. На светия отец допадаха красноречието и остроумието, широкият поглед на заместника. По това време, когато много кардинали не умееха да изкарат докрая една месса, присъствието на тоя умен, изкусен помощник вдъхваше вяра у уморения папа, разсейваше колебанията и съмненията му.
В приемната на Ватиканския дворец — стара, скърцаща постройка, която би трябвало отдавна да съборят — до тесния прозорец седеше зад масата си кардинал Аскони; а на стола срещу него, с гръб към вратата, се бе изтегнал синът му абат Алдо Аскони, който официално минаваше за негов племенник. Кардиналът, както често ставаше напоследък, беше раздразнен. А синът му все едно не чуваше ни дума от поученията и закачките му. Гледаше върховете на модните си обувки и ту приближаваше, ту раздалечаваше острите им носове.
Кардиналът удари по масата с длан.
— Алдо, най-сетне разбери! Ти не си какъв да е разгулник от бордеите. Време е да се загрижиш за бъдещето си. Не те карам да ставаш отшелник, да се мериш по святост с Франциск от Асизи. Живей си, но потайно! Поучи се от братята монаси!
— Но какво от това, отче, че си попийвам, че имам държанки? Единствен аз ли съм такъв? Та нали по-предишният папа Йоан XXIII и той в един манастир е живял с триста калугерки? По-свят ли да бъда от един папа?
Кардиналът сложи пръст пред устните си.
— Млък! За такива думи светата инквизиция изпраща направо на кладата. А оттам и аз нямам власт да те измъкна.
— Ако за подобни приказки изгаряха всекиго, нямаше да остане жив римлянин.
— Който се случи, сине! Гледай само ти да не си! Наситиха се вече миряните на развратни папи. Иска им се някой благочестивец. Защо да не станеш и папа, Алдо? Или ако не е такава волята на бога, защо да не станеш поне кардинал?
Той се надигна и му наметна мантията си, сложи му кардиналската си шапка.
На вратата се почука. Кардинал-канцлерът едва свари да вземе назад одеждите си, когато в залата влезе дежурният офицер от папската гвардия.
— Ваше преосвещенство! — поклони се той. — Един варварин иска на всяка цена да говори с вас.
Кардиналът погледна недоволно.
— Не знае ли той, че не всеки и не всякога може да влиза при канцлера?
— Искал да говори направо с папата.
— А с бога не иска ли?
— Какво да му предам, ваше преосвещенство?
— Но аз, месер, нямам понятие за какво идва той.
— Пратеник бил на българския княз. А на мен повече ми прилича на пират. Носел лично послание до негово светейшество.
— България! — припомни си кардиналът. — Огнище на ереси! Повлякла се подир Константинополския самозванец-патриарх. Отскоро сарацините я заграбиха.
Всичко свързано с мюсюлманите го интересуваше. Нямаше по-важен въпрос и за миряни, и за църковници от тоя — какво ще предприемат сега сарацините, къде ще ударят?