Дон Рикардо я дръпна за ръката с подкана да последва примера на другите.
Калина коленичи. И в същия миг тревожна мисъл я прониза. Бранко бе тръгнал на аудиенция при папата я още не се бе върнал. А ето го папата! Той премина покрай кладата с извърната глава. Дори не погледна нататък. Аутодафето беше най-обикновено явление, по-често от литургията. После се качи на галерата си, боядисана червено, с позлатена дърворезба. По плюшения балдахин на кърмата и по разперените червени платна беше апликиран папският герб — два кръстоносани ключа и трикоронна тиара, символизиращи ключовете на свети Петра — духовната власт, която стои над светската. Галерата размаха весла и се понесе срещу течението към Кастело Сан Анджело.
Прекъснатата врява на пристанището избухна с предишната си сила. Пияните пирати подгониха калугерките, които побягнаха с кикот.
Внезапно Калина трепна. Стори й се, че реката влачи труп. Отмалял плувец едва успяваше да удържа главата си над водата, понесен от бързото течение.
Позна го по дрехите — беше Бранко Вучич.
— Дон Рикардо! — извика тя. — Спасете го!
Кормчията не изчака втора, подкана. Красотата на тая жена, нейната воля и повелителен поглед неусетно го бяха подчинили по-властно от истинския капитан. Без да каже ни дума, той свали камзола си, откачи колана с меча и скочи във водата. Последваха го още петима моряка. Загребаха бързо нататък. Внезапно Дугуня потъна. Със свито от тревога сърце Калина едва изчака да се покаже отново над повърхността. Втория път той остана под водата по-дълго време.
Спасителите вече го достигнаха. Поеха го и обърнаха назад. Извлякоха го по спуснатия трап и го положиха на палубата. Бранко бе изгубил съзнание, силите му бяха стигнали само дотук. Под гърба му се разпълзя розова локва.
Калина извика:
— Бръснарят!
Разбрал какво се е случило, той вече бе донесъл хирургическите си принадлежности. Обърна ранения по очи, разпра дрехата му откъм гърба, за да избегне болезненото събличане, и огледа раната. После я проми с черна настойка от билки, намаза я с дебел пласт жълт мехлем и я превърза с ленено платно.
През цялото време, докато траеше операцията, Бранко не се събуди, само навремени простенваше от болка.
Бръснарят даде знак да го отнесат в каютата му. Калина го последва ведно с дон Рикардо, коленичи до леглото, сложи мокра кърпа на челото му. И тогава изведнъж някакво грозно подозрение я разтърси.
— Дон Рикардо, защо са го ранили? То не е случайно!
— Не е, мадона! Нищо случайно няма. Попречил е на нечии кроежи.
— На кого може да пречи?
Кормчията сви рамене.
— Когато се събуди, ще разберем. И все пак — в голяма игра се набърка той, сложи пръста си в скърцаща врата, в спора между Изтока и Запада. А там се спори с отрова и кинжал.
— Но нали тук не е Турско? Тук няма Евнух бея.
— Тук е светата инквизиция. Крепителката на всемилостивия Исус не е по-милостива от Евнух бея. Навред по света властта се пази тъй. Ето насреща ни кладата! Аз пък мога да ви изредя още много човеколюбиви изобретения: гривните, които стягат челото, куките за окачване живи хора, колелата за разтягане. Марко Поло ни разправи доста за Китай и неговите средства за измъчване. Светата църква се възползва първа от това пътешествие. Евнухбейовци има много да се учат от нея.
— Но хората! Как търпят хората? Ние дигаме бунтове.
— Покварата е страшна, дона Калиакра! Хората, казвате вие. А те не знаят вече от кого да се пазят. Вие имате насреща си само турците. Те тук имат и сеньор, и църква, и монашески ордени, и кондотиери, и шпиони, и дуели. И наемни убийци, готови за едно екю да отправят на оня свят всекиго. За бунт трябва водач. А тук не се помни някой що-годе известен човек да е умрял от естествена смърт…
Повече по усет, като жена, отколкото по разум, тя реши. Трябваше да се махат и то по-скоро. Докато още има време, докато убийците, след като разберат, че са го изтървали първия път не опитат повторно гнусното си дело. Стори й се, че забелязва ново раздвижване по кея, струпване на някакви дръзки, грубовати мъжаги.
Девойката излезе на палубата.
— Дон Рикардо! — рече тя. — Вдигайте котвата!
— Но, мадона! Капитанът…
— Сега аз съм капитан! Не ми възразявайте!
И той отново се отказа да й възразява. Притича към бака. Командите му прозвучаха отривисто и внушително. Моряците изтеглиха котвите, опънаха платната, гребците натиснаха веслата. Галерата се хлъзна бързо към Остия. Премина край нея, без да спира. Нямаше какво да дири в това морско свърталище, задръстено с кораби и лодки, в което църквите не бяха по-малко от кръчмите и вертепите, където като че ли всеки дом беше вертеп, където се пиеше киселото вино „Кианти“ и където се любеше и колеше изметът на целия свят.