Егейско море блестеше със синята си красота. Тук-там, ту отляво, ту отдясно се изнизваха острови и островчета като тръгнали насреща им каменни ескадри. Някъде галерата минаваше толкова близо до брега, че се виждаха белите къщурки под маслинените дървета. А отдолу, почти под всяка къщурка, привързани към прости дървени скели, се поклащаха рибарски лодки. Някъде се чуваше звън на камбани. По голите рътлини пъплеха стада.
Бранко заповяда на гребците да спрат. Прибра и платната, решен да изчака тук нощта, когато щеше да премине Дарданелите. Много тесен беше проливът. Можеха и от брега да го обстрелват, можеше да срещне и кораби, които не биха искали да се разминат мирно с него.
Слънцето бързо се свлече към кръгозора. Небето запламтя, пламна и водата, сляха се в едно разжарено огнище, в което слънцето искреше като нажежено до бяло гюле. Морето сякаш се покри с древна патина. Слънчевата пътека го разряза през половината като огнен меч. По водните дипли заиграха златни отблясъци. Сякаш не море, а застлано с есенна шума езеро.
Внезапно Бранко дочу глух тътен. Какво ли беше това? Далечна гръмотевица? Но не, кръгозорът беше съвсем чист. Гърмежите се чуха отново. Така ехтят отдалеч бомбардите. А има ли стрелба, може да падне и плячка.
Той даде командата си и гребците опънаха отново веслата. На всяка мачта се покатери наблюдател. Гърмежите понякога издават плячка, но понякога — и опасен враг. Предпазливостта е основно задължение за пирата.
На палубата излезе почти целият екипаж. Досещаха се момчетата, че наближава нещо тревожно, което засягаше всички — от капитана до последния роб.
Първият наблюдател извика:
— Платно пред нас!
Чу се нов изстрел, по-силен и отчетлив. Видяха и огънчето, което избухна от брега, където Егея навлизаше в теснината.
Един след друг се провикваха отгоре наблюдателите. Виждаха все нови и нови кораби, струпани пред пролива.
Пръв се досети майстор Андреа:
— Това е папската флота!
Бранко го изгледа учуден.
— Отде знаеш?
Андреа се усмихна:
— Че кой в Рим не го знае? Светият отец изпрати цяла ескадра на изток. Има и папски, и венециански, и бургундски, и дубровнишки кораби. Да попречи на султана, ако намисли да премине обратно Проливите, защото след мира в Сегед Мурад се прибра пак в Анадола.
Пиратският капитан се взираше в далечината, преценяваше мощта на срещнатата флота. Стори му се, че там бяха струпани най-малко двадесет галери.
Той се обърна към изправената до него, пребледняла от вълнение пред неочакваната пречка, девойка:
— Що да сторим, Калиакра? Птички да сме, не можем премина.
Тя прехапа устни. После радостно досещане светна в очите й:
— Врагове на измаелтяните ли са тези, месер Андреа?
— Сега да, мадона!
— Това значи, че са наши съюзници. Като съюзници ще ги помолим да ни пуснат.
Бранко се съгласи начаса. Кой по-лесно, кой по-трудно, склониха и останалите. Тогава галерата се запъти право към флагманския папски кораб, развяла сигналния флаг за преговори. Скоро се озова в средата на мощната флота. Отвред я обградиха тежките бойни кораби, настръхнали с тараните и метателните си машини, с готовите абордажни куки и зиналите на бака бомбарди — както глутница овчарски песове с шипести ошийници обгражда вълк единак.
Бранко се разтревожи: и заради обира на доминиканеца с индулгенцията, и заради римското си приключение.
Ето, тия бяха венецианските галери, развели флагове с лъва на свети Марко. До тях плющяха знамената на византийците с двуглавите орли. Ядрото на флотата образуваха осемте папски галери с кръстосани ключове и тиара по знамена и щандарти.
Бранко заповяда да свият платната, да отпуснат веслата. И само тъй, добила тласък отпреди, галерата продължи да се хлъзга напред, насочвана умело от кормчията си.
Спря на хвърлей от адмиралския кораб. Бранко скочи в спуснатата лодка и се отправи към него. Изкачи се по въжената стълба. И горе, на борда, придружен от тълпа оковани в желязо бойци, беше отведен на разкошната кърма, където под балдахин от червено кадифе седеше адмиралът, кардинал Франческо Алберто Кондолмиери, целият облечен в блестяща броня. Църквата позволява на своите първенци да ръководят бойни действия, само че без оръжие. Духовникът няма право сам той да пролива кръв. Най-многото за лична защита може да носи бойна тояга. Адмиралът на такава ескадра нямаше нужда и от тояга, стигаше му неограничената власт над живота и душите на бойците му.