Бранко Дугуня коленичи и се прекръсти. После остана така в очакване да го запитат.
— Стани, чадо! — подкани го кардиналът. — И разкажи кой си и с каква молба те е отправил към мене бог!
— Ваше преосвещенство! — заговори Дугуня. — Аз съм капитан на търговски кораб под генуезки флаг.
Адмиралът-кардинал огледа полюляващата се на вълните пиратска каторга. Въоръжението й, стегнатата дисциплина на екипажа, разкошните облекла издаваха ясно предназначението й.
— Това не е толкова важно! — махна той с ръка. По-важно е другото, което ще кажеш!
— Аз съм сърбин, ваше преосвещенство. А жена ми (Той не намери как другояче да я представи) — българка. Нашите народи нямат други вратове освен сарацините.
— Значи сме съюзници! — усмихна се кардиналът. Това ли искате да подчертаете?
— Така е, ваше преосвещенство. Затова ви моля за разрешение да премина в Проливите.
— Къде отивате?
— Към Калиакра.
— Цел?
— Бащата на жена ми е затворен там. Ще опитаме да го освободим.
Кардиналът премисляше, не беше толкова доверчив. Но в тоя пират, а нямаше съмнение, че е такъв, имаше нещо, на което можеше да се довери, макар че знаеше добре — не всеки българин, не всеки сърбин беше сарацински враг.
— Слушай, чадо! — рече той накрая. — Ще бъда откровен като теб. Крал Владислав 111 Ягело е повел нов кръстоносен поход. Моята задача е да завзема Хелеспонта. Та султан Мурад да остане в Анадола, където се оттегли с армията си след Сегединския мир, да не премине в Европа. Тогава Владислав ще успее да разбие турските сили на полуострова. Те са малки. Ще успее да освободи страните ви.
Бранко го слушаше със светнали очи.
За беда — добави кардинал Франческо — не ни се удаде изненадата. Сарацините бяха научили новината. Султан Мурад опита да мине през теснината. Ние му попречихме. Тогава той поведе своята паплач на север все покрай Мраморно море. Няма съмнение, ще направи опит да се прехвърли другаде.
Дугуня не се стърпя:
— Тогава защо стоите тук? Защо не го следвате?
— Това е лошото! — поклати глава кардиналът. — Халил паша постави артилерия по двата бряга. Спря ни. Ей това е чудното, удивителното. Откъде получиха канони и бомбарди? Ние не допускахме, че имат.
Той замълча, докато отново събере мислите си.
— Ще ви пусна. Но ви предупреждавам — опасно е. А като съюзници, нали е така, ще ви поискам услуга.
— Вашето желание е заповед за мен — съчини рицарското си съгласие пиратът. — Кажете ми какво трябва да сторя!
— Ето какво! В Пера при Константинопол е генуезката флота. Дожът на Генуа и Съветът на десетте дадоха обещание да участвуват в похода. Предайте им това, запомнете го! Да пазят Босфора, да не допуснат нито един кораб на Мурад да превози войски на полуострова. Сега разчитаме само на тях. Аз ще остана тук. Ако Мурад се върне и отново опита да премине при Галиполи или Чанак-кале, с целия риск ще навляза в теснината да му попреча. Ще унищожа и бреговите му оръдия. Ще дебаркирам войски и на суша. Засега още не бива. Преди да достигна Мраморно море, сарацинските бомбарди може да потопят половината ми флота.
Бранко се изправи.
— Разбрах, ваше преосвещенство! Ще предам на генуезкия адмирал — в никакъв случай Мурадова войска да не премине Босфора.
— И да ме уведомят какво са направили!
Тогава пиратът се сети.
— Разрешете ми да премина с хитрост! Ще вдигна флага на мамелюците, а вие ще ме подгоните. Ще ме обстрелвате с халосни гърмежи. Дано турците не се досетят!
Кардиналът се замисли.
— Може! И бог да те пази, чадо! Рисковано е начинанието, в което се впускаш тъй разгорещено.
— Аз съм роден под щастлива звезда, ваше преосвещенство. И тоя път ще се промъкна.
Бранко отново коленичи, прие благословията на адмирала-кардинал и скочи в лодката си.
Когато стъпи на своя борд, вече бе притъмняло съвсем. Турската канонада беше утихнала. Нямаше никакво време за губене. Трябваше да опита веднага да премине в мрака покрай Чанаккале. Закъснееше ли само един час, и луната щеше да го издаде.
Каторгата му направи голям обход към малоазийския бряг, после се насочи между флотата и сушата. Бомбардите на кардинал Франческо Алберто забълваха огън. С пълни платна и весла Бранко се спусна към Чанаккале, преследван яростно от папските галери. Сарацинските оръдия от брега притуриха и своя грохот. Морето запламтя от отраженията на оръдейните огньове. Каменните гюлета започнаха да падат все по-близо до кораба.
Ето, наближи калето. Там проливът е най-тесен. Сякаш само да протегнеш ръка и ще докоснеш брега — и отдясно, и отляво. В тази теснина като истински Сцила и Харибда го дебнеха турските оръдия, поставени и по двата бряга.