Преди да пусне стрелата, Осман ага остана без глава.
Сражението свърши. Улици и дворове бяха пълни с трупове. Оцелелите турци, навързани с робски вериги, стояха скупчени като стадо пред кланица до най-външната стена.
Внезапно някой извика от полуразрушената Стражева кула:
— Генуезците нападат каторгите ни!
Множеството се юрна нататък. И наистина четири галери в боен ред, открили огън с бомбарди и катапулти, обграждаха каторгите на Бранко и Радул. Сърбинът ги посрещна, както подобава, с точно попадение на оръдията си. Пречупи главната мачта на най-близкия нападател, която затисна гребците. Възползвал се от суетнята, Бранко връхлетя срещу галерата, блъсна я с тарана, отскочи ловко назад и се стрелна в открито море.
Генуезците се спуснаха върху кораба на Радул, останал само с неколцина вахтени на борда, които не можаха да окажат никаква съпротива. Вбесени от загубата на своята галера, италианците го потопиха с няколко таранни удара. Моряците му заплуваха към брега.
А победителите приближиха до скалистия нос. Пуснаха котвите. Алдо Аскони искаше да бъде по-близо до Калиакра, за да не му се изплъзне тъй дълго чаканото съкровище. Бе помислил, че тъкмо за това пиратите нападат крепостта — да грабнат златото и да избягат. Ала сметката им беше крива, нямаше къде да се дянат, неговата ескадра нямаше да остави птиче да прелитне, та камо ли цял кораб със злато!
В туй време княз Асен тичаше като луд из затвора от клетка в клетка и викаше до прегракване:
— Звездена! Звездена!
Целият град заехтя:
— Звездена! Болярке! Звездена!
Прав беше Курт Али бей. То беше страшен ден, съден ден. Докато още гледаха надолу генуезката ескадра, която обсаждаше носа и пристана, друг се провикна от кулите при Главната порта:
— Иде войска! Голяма войска!
Жените писнаха. Мъжете, прежълтели, се завайкаха. Ясно, избягалият Курт Али водеше насам войската си, та да смаже разбунения град, да го срине със земята, да прекара под ятагана си всичко живо.
Асен изведнъж потуши своята болка. Дългът на водача надделя. Той се изкатери с няколко скока на върха и извика на войскарите си да го последват. Даде заповед да приготвят каменометите, да накладат огньовете под казаните за вряла вода, разпредели хората зад бойниците и зъберите.
В бърз тръс приближаваше многобройна конница. Лъщяха брони и оръжия, почнаха да се различават стягове и щандарти. Но това не бяха зелените санджаци на пророка, не бяха конските опашки на бейовете и пашите. А не бяха и френкски. Кръстоносците яздят обковани в желязо коне, те целите са в желязо.
А сега приближаваше лека кавалерия, въоръжена с лъкове и саби, облечена с кожуси, с високи гугли на главите. Ни турци, ни кръстоносци.
Някой различи драконите върху първите знамена.
— Дракула! — извика той.
Само това не бяха очаквали бунтовниците. Затова стояха слисани, без да решат що да сторят. Помнеха. Няколко пъти власите бяха идвали до Калиакра. Мирча воевода само това чакаше — да позакъсат османците, та той да докопа житородната Добротицова хора. И все я отстъпваше с кръв и пожарища. И сега ли Влад Дракула бе решил като Мирча да използва случая, да притури нова земя към земята си.
Конницата достигна Главната порта. Напред излезе напет болярин, разигра жребеца си.
— Младият Влад! — позна го някой. — Синът на Влад Дракула.
Друг притури:
— По-добре в ръцете на Курт Али бей, отколкото в неговите! Чували ли сте? „Цепеши“ му викат вече. Влад Цепеш, що значи „Набивач на кол“. Друго не знае — само на кол набива. За щяло и нещяло.
— Какво искаш, Дракула? — провикна се Асен от кулата. — Защо си дошъл в Калиакра? Враг ли си или приятел?
Влад Цепеши отвърна:
— Праща ме крал Владислав. При княз Асен ме праща, внука на Добротица.
— Аз съм, говори!
— Отвори ни крепостта! Морни сме. Да се подсушим?
Асен се поколеба. Имаше ли право да го пропусне тъй лекомислено, в такива времена, когато съюзникът всеки миг може да стане враг!
Но преди той да реши, скрипецът на портата заскърца и мостът се спусна през рова. Асен изтича надолу. Зад макарата стоеше Бальо Купеца.
Нямаше що да се прави. Князът пристъпи напред и поздрави сина на влашкия войвода:
— Влез, брате, като у дома си!