Пристъпът беше отбит. Ала за беда сред първите ранени падна и водачът на въстаниците, улучен със стрела, която още стърчеше във врата му под нашийника на шлема. Князът бързо отпадаше, кръвта шуртеше на алени тласъци от раната.
Звездена се наведе над него. Беше все тъй бледа, само устните й сега бяха посивели от тревогата. Тя измъкна стрелата. Напъха в пулсиращата рана снопче прахан, посипа я с прах от гъба пърхутка, заля я с извара от билки, както я бе учила покойната й майка. Превърза раната и нареди да го отнесат в дома й. И там, коленичила до леглото, почна да кваси с мокра кърпа устните и челото му. Бялата превръзка почервеня. Кръвта потъмня. Но скоро спря да блика. Раненият задиша по-равно. Престана да стене…
Калина видя всичко. Дори така, в мъката, завидя на болярката. За всичко — най-вече за това, че знаеше правото си тя да се грижи за него.
Гневна бръчка сви устните й. Девойката се обърна рязко и изтича към кулата. Загубили предводителя си, бойците се бяха поразколебали, криеха се зад зъберите, не срещаха тъй самоотвержено врага. И турците, усетили това с безпогрешния си войнски усет, налитаха отново с рев и крясъци.
Тогава Калина се провикна с такава ярост, че надвика врявата на боя:
— Юнаци, князът е ранен. Слушайте сега мен! Оставете читаците да стигнат зида! Чак тогава излейте казаните!
Защитниците се отдръпнаха зад зъбери и бойници. Нападателите, добили дързост от това затишие, преметнаха над рова стълби и мостове, подхвърлиха въжета с куки да ги закрепят по стените. Почнаха да се катерят като мравки нагоре.
И тогава изведнъж, по знак на Калина, върху им се плиснаха казаните с вряло масло и варно мляко. Обгорени, ослепели, първите редици се люшнаха назад. Привързаните с вериги каменни блокове връхлетяха върху стълбите и мостовете, натрошиха ги на трески, после се върнаха нагоре, изтеглени от навиваните скрипци, готови за нов удар.
Ала катапултите на врага и стрелците му не спираха да обсипват укрепленията със стрелите си. Обсадените и без това малобройни, редееха неусетно.
Видяла това, Калина се провикна назад, към къщите:
— Момите! Да излязат и момите! И невестите! Да отменят мъжете! Да греят казаните! Да носят стрели и ядра за войскарите.
Първа изтича до нея Калиопа, щерката на Бальо Купеца, и пътем наложи върху главата си шлема на убит боец. Донесе наръч стрели за самострелите. Последваха я и други. Заловиха се да помагат навред, където имаше нужда, да носят припаси, да превързват ранените.
Чак тогава се върна от генуезките кораби Радул Влаха. Не можели галерите им да отведат всички. Препълнени били. А и друга заповед имали. Не бивало да се месят в сарацинските работи. Ала виж, ако речел да иде при тях княз Асен — можело. С него щели да преговарят.
Само че нямаше сега време за преговори и размисъл. Агарянците напираха, въздухът кънтеше от виковете и заканите им. Все нови и нови вълни налитаха след всяко отстъпление на първата. Все повече бранители падаха покосени от стрелите и каменните гюлета. Все повече зъбери и бойници оставаха незаети.
Първа пак се реши Калиопа. Тя грабна самострела на падналия пред нея боец и го насочи срещу враговете.
Видяла това, Калина се обърна към останалите:
— Момите да заемат празните места по бойниците! Припаси да носят децата и старците!
Пред ужаса, който ги очакваше, ако турците влязат в града, всички се спуснаха да изпълнят повелята й. Момите намъкнаха ризници върху моминските сукмани, наложиха шлемове над пъстровезани забрадки, опънаха лъкове и самострели с тънките си пръсти.
Нападателите отдолу ги видяха. А за тях това — да бият моми и девойки като мъже беше чудо, невиждано и нечувано, неразбираемо. Магия — шейтанско дело. Аллах е наредил да се бият мъжете, жените да раждат в харемите. Само шейтан опитваше да измени реда на аллаха. Стреснати от видяното, те отново отстъпиха в суеверен ужас. И дълго още онбашии и субашии трябваше да ги увещават, че и тия бяха моми като всички други по света, а не джинове и вещици — да ги увещават и да им ги обещават, ако влязат в калето.
Тогава напреде излезе сам Евнух бей. Той разигра черния си ат, покрит със златошита наметка и се провикна. Бабешкият му глас тоя път не възбуди насмешка, а — ужас.
— Слушайте, кафири! Великият падишах, меч на пророка, покорител на неверниците, владетел на половината свят, предупреждава размирниците от Килгра кале. Милостиво е сърцето му — милостиво условие им поставя чрез устата на своя слуга Али бей бин Абдуллах. Ако искат да спасят живота си, тозчас да отворят портата…