Той плаваше без светлини. Не биваше да го видят. Надяваше се, че те са запалили фенерите. Три кораба заедно не могат да се движат в мрак, защото ще се сблъскат. Това беше надеждата му светлините…
И ги видя.
Но не така, както очакваше — бягащите пред него, а — литнали насреща му с напора на стихията. И то не трите галери, а само едната, командирската. Гербът на Аскони по платна и щандарти личеше в полумрака. Корабът, който търсеше. Със златото. С Асен и Звездена.
Дугуня прецени мигновено — бурята бе откъртила руля. И така, останал без управление, капитанът му бе взел единствено разумното решение — да се върне назад, да се добере до тихия залив на Калиакра, насочвайки се по вятъра само на гребла. И там да изчака.
„Санта Агнеса“, послушна на своя кормчия, изви пъргаво и се изравни с генуезците. С ловък пиратски обход Бранко я прилепи до жертвата си. Абордажните куки и мостове сцепиха двата кораба в едно.
Ала насреща си пиратите имаха изпитани противници, не моряшката сбирщина на търговската флота. Зад абордажната мрежа изскочиха готови за бой, обковани в желязо войници, с алебарди и запалителни стрели, с гора от мечове.
Бранко не мислеше да захваща сражение, в което не се знаеше чия ще бъде победата. Той се изправи на бака и сложил пред устата си длани, като през рупор, се провикна:
— Капитанът! Искам да говоря с капитана!
Алдо Аскони отвърна оттатък:
— С пирати не преговарям! С пирати само се бия!
Дугуня го видя. Позна го. И много нещо в тоя миг му стана ясно: от разговора в кабинета на кардинал-канцлера до раняването му край Тибър и превозването на турската паплач през Босфора. И бурето на месер Андреа…
— Слушайте! — провикна се той. — Трюмът ми е пълен с ломбардски прах! Сложил съм му и фитила. Хвърлите ли една стрела върху нас, премине ли един боец на нашата палуба, бомбардирът ми ще запали фитила. Ще хвърли във въздуха и моя кораб, и вашия…
Отде можеше да допусне Алдо Аскони, че всичкият барут на Дугуня беше отишъл да разкърти тайния проход под Стражевата кула?
— Кажи какво искаш? — подвикна му той.
Пиратът отвърна начаса:
— Княз Асен! И Звездена! Със златото! Само туй!
Алдо Аскони изкрещя задъхан:
— Златото не давам! По-добре с него да ида на дъното!
Бранко си даваше сметка докъде може да отведе алчността. И предпочете да не рискува. Най-напред трябваше да спаси княза и болярката. За другото имаше още време. Можеше да ги нападне и в Калиакренския залив.
— Тогава ми дайте княз Асен! И Звездена! Пък си вървете със здраве!
— Туй може! — склони начаса Алдо Аскони.
И само след минута хората му прехвърлиха на пиратския борд носилката с ранения, заедно с освободената девойка.
Дугуня изтегли назад абордажните въжета, и канджите. „Санта Агнеса“ отскочи ловко настрана да не се блъсне повторно в генуезците.
Ала докато траеха преговорите, бурята ги бе изтласкала към брега. Над главите им отново нависнаха скалите на Калиакра. „Санта Агнеса“ успя да се откопчи от мощното течение, но вълните подхванаха генуезкия кораб и го запокитиха върху рифа. Чу се трясък и корабът се наклони.
Застанали на кърмата, Бранко и Звездена видяха как десният му борд се навеждаше все повече и повече, все по-често загребваше водата.
После корабът изведнъж се наклони рязко и изсипа човешкото множество сред вълните.
Звездена неволно се прекръсти. Устните й пошепнаха глухо:
— С грабеж е натрупано това злато! От поробени! Не е да дава свобода на други поробени.
С размахани весла каторгата им бързаше да се измъкне от опасността.
Водните хълмове продължаваха да нарастват. Те пъплеха насреща им бавно, заплашителни, сякаш се наслаждаваха на трепета, що вдъхваха.
А назад, към кръгозора, заревото от пожарищата на Калиакра припламваше зад ниските облачни вълма като отблясъците на далечни безшумни мълнии.
Без да откъсне поглед от догарящия град, Звездена стискаше до болка вантите.
Не! Не бяха победени! И щяха да продължат борбата! Морето, пълно с пирати, беше широко; Хемът, укрил хайдути — беше недостъпен…