Жорж се събуди пет часа по-късно, когато приземяваха в Кий Уест. От треперенето нямаше помен, макар леденият гняв да продължаваше да клокочи и в съня му. Като мираж се беше появявала Оливия, ту да му каже, че иска да се върне на Малдивите, ту носеща главата на Япончик в шопска торба от необработена вълна, ту да прошепне една фраза, която щеше да запомни завинаги. „Вълкът беше при мен — усмихната лъчезарно беше започнала литовката. — Каза — успокой брат ми. Аз убих моите близнаци, той — своите. Съдба! Нищо не може да се направи срещу нея! Джерман!“ Точно това беше казала мръсната му курва! „Джерман!“
В хотел „Малибу“ вече чакаше ДВД.
— Лошите новини пътуват бързо? — горчиво, дори злобно каза Бесният. — Свърза ли се с легацията?
— Зет ти е свършил всичко. Бог да ги прости момчетата, Жорж.
Бесният кимна разсеяно.
— Утре сутрин излитаме през Мадрид за Атина. На „Колонаки“ ще ни чакат десетина от твоите хора. Сега е опасно да кацнем в София.
— Знам. Козелът и двама от Ескадрона очистиха близнаците. Имам задача за тебе, ДВД. Искам името на командира им и няколко имена на килъри. Пет милиона, ако се справиш!
— Ще се опитам — угрижено каза адвокатът. — Убийците са други. Япончик и новият шеф на „Нева“ Павел Пас.
Бесният зяпна.
— Сигурен ли си?
— 90%. В София ще добавя другите десет. Отложи този разговор, Жорж. Трябва да обърнем внимание на този черен джентълмен.
Във фоайето влизаше Елтън Фокс. „Това е Джерман!“ — помисли Бесният, но на глас каза:
— Искам да наема този мъж!
Валери Савов изпрати чрез БНБ фиктивни платежни нареждания по обслужване на несъществуващи кредити до Банка за Екологическа Профилактика /БЕП/ и зачака. След тридесет часа държавната банка отговори: „Грешите входящите кодове на БЕП. Необходимите ви номера, при положение, че ще ползвате централния компютър на БНБ са…“
Това беше малко, но все пак нещо. Катя, майка й и бременната вдовица на Вълка, Лидия, бяха отишли за няколко дни в Кюстендил, така че вкъщи никой нямаше да го безпокои. Можеше да седне да мисли, да разиграва варианти на персоналния си компютър и да търси начин да се добере до външните кодове на БЕП. Това щеше да бъде грандиозна победа, негова лична. Победа на неговия гений, в който за миг не се съмняваше, но щеше да бъде едва половината от нужното. Оставаше една абсурдна, налудничава мисия, да пробие защитния код на банката на „Ескадрона на смъртта“ и да се включи в пряко проследяване на банковите й операции. Всеки икономист, специалист по електроника би го нарекъл идиот, ако споделеше намеренията си с него, но Валери нямаше намерение да споделя с никого, знаеше, че не е идиот и беше убеден, че ще се справи. Прибра се, облече пижама, халат, обу чехли и влезе в кабинета. Охраната сервира кафе, сандвичи с луканка и се оттегли. Сандвичите изяде набързо, наля си кафе, запали цигара и седна срещу компютъра. „Хайде, приятел — каза на новия си супермощен «Макинтош». — Докажи, че си заслужаваш парите!“
Легна на разсъмване грохнал, но заинатен. „И утре е ден!“ — въздъхна прочутата фраза на Маргарет Митчел и потъна в прегръдките на Морфей.
Едва на седмото денонощие успя да пробие защитния код на БЕП.
— Не, Жорж, не искай това от мен!
— Защо? — искрено учуден попита Бесният.
ДВД плувна в пот, устата му пресъхна, ръцете му трепереха, гласът започна да му изневерява.
— Стана ли твой съучастник, ставам уязвим…
— Ти не си мой съучастник! — Жорж го гледаше с очи на убиец. — Ти си мой роб, адвокате! Ясно ли ти е?
— Не — ДВД поклати глава и се отърси от напрежението. — Ти си лесна плячка, ако зад гърба ти не стои мощна интелектуална защита… Виж, Жорж. Навремето и Нерон поиска да вляза в делата ви. Отказах и му обясних защо отказвам. Брат ти ме разбра. Ако искаш, мога да обясня и на теб… Ако не, ще трябва да се разделим.
Жорж погледна негъра, вдигна рамене и отиде на бара. „Ще го убия! — ръмжеше вътрешният му бяс. — Ще му извия врата още сега, пред черния!“
— Уиски! — каза, когато барманът застана срещу него — Енд сода.
Взе питието, смеси го и излезе пред хотела. „Това копеле ми отказва!“ — беше всичко, което беше запомнил, но и това му беше достатъчно.- „Какво си мисли този застаряващ суинг? Той каза «Не!» на Калигула? Адвокатът, който позлатих, когото направих баровец, каза «Не» на молбата ми да бъде преводач между мен и негъра. О, ДВД, през носа ще ти изкарам това нахалство! По корем ще пълзиш в краката ми! Като посрано дете ще молиш за пощада!“
Жорж се върна и седна на масата.