— Кога тръгваме? — глухо попита той.
— Утре в 7.45 местно време.
— Той… — щеше да каже „негъра“, но се сети, че думата е международна. — пилотът ще дойде ли с нас?
— Да, Жорж. Самолетът е краден. Сега всички щатски полицаи са по петите му.
Жорж погледна Фокс и дори събра сили да му се усмихне.
— Колко струва такъв самолет… и от къде може да се купи?
ДВД преведе въпроса.
— Между 3 и 5 милиона долара. В Америка 3, в Европа 5. „Много пари, д’еба мама му!“
— Можем ли да прелетим океана?
Отговорът на негъра беше:
— На етапи. От тук до Каракас. На два прехода през Бразилия до Монтевидео — Уругвай. И през океана до Лагос, Нигерия.
— Да уредим документи, че самолетът е мой, а ти пилот-наемник?
Негърът кимна.
— В Каракас можем да получим документ, че сме извънземни. Срещу заплащане, разбира се. Един ден ще ни отнеме смяната на номерата по корпуса и двигателите.
„Имам самолет.“ — изкрещя вътрешната му грандомания.
— Кога можем да излетим?
— Веднага след като заредим!
Жорж стана.
— Напиши ми адреса в Атина. Аз тръгвам с „грасхопъра“, ти утре с редовния полет. След една седмица ще бъда в Гърция.
V
„Убий простака с мълчание!“ — кипеше ДВД, докато чакаше Жорж в бившия офис на брат му. „Ще го науча това кърваво копеле, как трябва да се отнася с мен!“
Бесният влезе придружен от зет си, Валери Савов.
— Имам малко време, ДВД — припряно, дори притеснено каза Жорж. — Заминавам за погребението на Гери и Драго. Случило ли се е нещо?
— Нищо, което не знаеш.
— Останах с впечатление, че имаш новини за мен?
— Не. — ДВД поклати глава. — Исках да си уточним взаимоотношенията.
— Не те разбирам?
— Ти беше груб… в Кий Уест. Нарече ме роб, заплаши ме… Не мога да понасям такова отношение, Жорж. Аз съм адвокат… Повече, аз съм светило, моето момче. Вярно е, че работя за теб, но също така вярно е, че мога да си предложа услугите на други фирми.
„Ще го убия! — помисли студено Бесният. — Мъртъв си ДВД!“, но на глас каза:
— Изпуснах си нервите. Забрави! Като се върна от погребението, ще те потърся.
Пътуваха за Кюстендил с усилена охрана. Два пилотски джипа бяха „опипали“ маршрута и не бяха открили нищо подозрително. Керванът се състоеше от девет коли, три БМВ-та, шест мерцедеса и четиридесет от „най-печените“ цигулари „дирижирани“ от Нейко Змеят и Маймунякът. Наближаваха „Черния Кос“, когато Мобифонът се обади.
— Жоро, ти ли си, моето момче? Обажда ти се Пентхауз.
— На какво дължа тази чест? — изненадан, а затова и неподготвен попита Бесният.
— На честта си! — Дебелият се изсмя в слушалката. — На погребението ли отиваш?
— Ти както винаги знаеш всичко.
— Старая се, Жорко. Нека се разберем така, момчето ми. След погребението се връщаш обратно в София и ми телефонираш. Имам сериозен разговор с теб… А може би и сериозно предложение… Разбираш ли ме?
— Да — каза хладно Бесният. — Знаем ги твоите предложения, Дебел! Реки кръв потичат след всяка твоя оферта.
— Отслабнах, Жорко. От грижи вече не съм Дебелия чичко от времето на комунизма. Ще се обадиш или не?
— Не знам, Дебел — Бесният на свой ред се изсмя в мобифона. — Ще реша като се върна. — Жорж се обади на зет си. — Дебелият от „Пентхауз“ иска среща. Спри колата, прехвърлям се при тебе!
Валери мълчаливо бръкна в джоба си и му подаде банкова бланка. Разгърна я. Съдържаше осемдесет и три мъжки имена с адреси и телефони.
— Какво е това? — озадачено попита Жорж.
— Списък на две трети от убийците на Ескадрона.
Бесният зяпна.
— Кой ти го даде?
— Проникнах в защитния код на „Банка за Екологична Профилактика“. Това не е банка в класическия смисъл на думата. По-скоро секретна каса в състава на „Полиинс“.
Жорж го целуна шумно по челото.
— Гений си, копеле такова… А останалите… до сто!
— До хиляда, ако не и повече, Жоро… Ще имам имена и адреси в момента, в който поискат разкешване… За сега държат парите си под лихва.
— Добре… — Бесният потри ръце и отново се взря в списъка.
— Една трета живеят в София. Още по-добре… Няма да бие на очи. — Обади се на Мартин. — След погребението всички в бункера. Специално предупреди Карана и Сашо Главата! А на теб, — Жорж сложи длан на коляното на Валери. — Какво искаш за услугата?
Валери помръкна.
— Това не е услуга, Жоро. Считам го за семейно задължение!
— Прав си, д’еба мама му. Извинявай. — Бесният се замисли.
— Адвокатът взе да ми лази по нервите. Аз му позлатявам хуя, той ми се държи като ощипана девица!
— Да не си искал да го въвлечеш в… работата на „Кали“?
— Да — учуден от прозорливостта му възкликна Бесният. — Аз плащам! Ще танцува по моята свирка, иначе в пещерата на Гюешица.