— Отказа под претекст, че може да бъде единствено съветник. Стане ли съучастник, с него е свършено.
Бесният не криеше нито изненадата си, нито връхлетялото го уважение.
— Да, бе, издрънка нещо в тоя смисъл… Още там щях да му видя сметката, но не бях станал близък с негъра.
— ДВД е прав. Той е безценен за холдинга, но трябва да стои зад вратата. Влезе ли вътре, става един от многото. Губи силата си! В никой случай не го отваряй за подробностите, докато не се наложи да застава пред съда. Ползвай услугите му, връзките му по света, но това е всичко! Той е и трябва да остане независим адвокат, нает да защитава интересите на „Кали холдинг“.
— Глупости, Валери — сега изражението на Бесният беше наистина бясно. — Ти, банкерът, си в играта?
— Разликата е огромна. „Калибанк“ е част от холдинга. Аз държа парите ви като един от вас, а той ги защитава като независим юрист. Дръж го зад вратата, Жоро, и той ще бъде печелившият коз на холдинга.
Жорж мълча дълго, после каза.
— Не знам, ще помисля! — но в себе си знаеше. ДВД беше отървал кожата и го дължеше на зет му. — Спри! Връщам се в моята кола!
Преваляха Коньовска планина. Всеки момент Кюстендил щеше да изплува на хоризонта.
Валеше. Още в София личеше, че ще се разваля времето, но от превала на юг влязоха в порой. Над града вилнееше магнитна буря. Ботьо намали скоростта.
— Да изчакаме, шефе? Скивай какъв ад е долу.
— Карай! — мрачно заповяда Бесният. — Каквото за другите, такова и за нас.
Край гробищата се бяха струпали стотина коли, но извън купетата жив човек не се виждаше. Дори полицията, която със сигурност беше толкова многолюдна, колкото опечалените, се беше изпокрила под навеси и предварително подготвени пусии. Охраната огради мерцедеса на Бесния и зачакаха началото на погребението. Ботьо остави чистачките да работят, но въпреки всичко тъмнината беше почти непрогледна — време за сън и убийства. Слънцето слезе от пилотната кола, разпъна президентския чадър и застана прав пред стъпалото на Бесния.
— Бълнува Козелът — Каза Мартин. — Освен теб, само ние със Слънцето го познаваме.
— Той е в Америка — но вътрешният глас на Бесния изкрещя
— „Никаква Америка! Тук е на погребението!“ — натисна автомата и свали стъклото. Колата на „Калибанк“ се промъкваше зад тях.
— Виждаш ли нещо? — попита Жорж.
— Нищо! — отговори Слънцето. — Козелът е тук някъде.
— Покрий ме с чадъра — заповяда Бесният. — Ще се прехвърля при Валери… Мартине, излез и търсете Козела
— Вземете двама цигулари и преджобете кола по кола!
— Той е с твоето БМВ… — колебливо каза Мартин, готвейки да подложи гръб на бурята.
— Не търси моето БМВ, кретен такъв! Трябва да е по-тъп от тебе за да дойде с него.
Дъждът се засилваше, тъмнината ставаше все по-гъста. Бесният вдигна яката на сакото, приклекна и скрит под чадъра, притича до колата на зет си.
— Козелът ли? — попита Валери.
— Ти ясновидец ли си, бе! — Бесният удари с юмрук по седалката. — Пусни чистачките! — и когато стъклото се прочисти, подхвърли. — Козелът, я! Ще се изненадаш ли ако е тук?
— Козелът не е тук, но Ескадронът със сигурност.
— Ще видим! — многозначително, с нотка злоба каза Бесният.
— Надценяваш интелигентността на това ченге!
Козелът не беше на погребението, но и Аркидяконо, и Павел Пас, шефът на „Нева“, чакаха да спре пороят за да се смесят с опечалените. „Жорж Бесният е мъртъв!“ — беше клетвата на малтиеца, когато тръгваше за погребението.
— Как ще ползваш оръжието? — попита Козелът. — Докато извадиш патлака, в теб ще изпразнят сто цеви.
— Пистолет? — презрително изсумтя малтиецът. — Каубойски маниери. Селяндурщина! Аз съм потомък на рицарите на малтийския кръст. Козел! — Аркидяконо извади цигара от джоба си. Това всъщност беше куха тръба, от която се изстрелваха чрез издухване метални стрели, остри като игли на спринцовка и къси като габъри. — Рицин, безмилостна отрова. С нея КГБ очисти вашия писател Марков. Болката не е по-остра от ухапване на комар
— Ще видим — недоверчиво каза заместник началникът на Ескадрона, но на Теди заповяда сухо и на български. — При най-малък риск да им падне в ръцете — преразход!
Младият скот кимна и го поведе към един „Исузу“ Импулс, японски вариант на БМВ, форсиран и краден специално за случая. Мартин напразно щеше да търси колата на Бесния. Козелът я беше продал на един руски бандит в Прага.
Павел Пас и хората му бяха наели бившата резиденция на ЦК на БКП два дни по-рано, но за погребението закъсняха умишлено. Бяха значително по-добре въоръжени от „Ескадрона на смъртта“ и абсолютно сигурни, че Бесният изживява последните мигове на прокълнатия си живот. Шефът на „Кали“ щеше да е в бронирания си мерцедес, но афганците бяха хвърлили във въздуха стотици танкове, така че въобще не се тревожеха от устойчивостта на оловните стъкла и двойните, стоманизирани ламарини на някаква си лимузина. Бяха трима души в един стар мерцедес 190 I, с който трябваше да се доберат до щурмовия хеликоптер МИ-24, кацнал на 500 метра от гробищата, в нивите на края на града. Когато пристигнаха, колата на Бесния вече беше паркирана срещу главния вход на църквата. Майор Пас допуши цигарата, вдигна яката на шлифера и кимна на партньора си, едноок, як като щангист мъж около четиридесетте, който беше нахлупил ниско над самото чело филцова шапка. Под шлиферите си криеха тръби, 22 см. диаметър, заредени с по една ракета „Град“. От джобовете им, увити като салами стърчаха още по две. Сенка Малкият, както го наричаха афганците, имитира, че връзва обувките си, вдигна крак на торпедото и изстреля ракетата. Взривът беше толкова изненадващ, разрушителен и с такъв грохот, че в общия шок, никой не забеляза как двамата афганци се върнаха в колата и бавно, на заден ход, напуснаха гробището.