Бесният не разбра нищо. Мозъкът му беше зает със собствени проблеми. Общонационалните нито го интересуваха, нито ги разбираше. Набра мобифона на адвоката.
— ДВД, можеш ли утре в девет да бъдеш при мен?
— Ще бъда, Жорж. Случило ли се е нещо?
— Утре, ДВД. Провери колко души с името Иван Милетиев има в телефонния указател. Запиши им адресите… Утре сутрин те чакам.
VI
Срещата с Пентхауз беше сложна за уреждане. Трябваха гаранции, че няма да домъкне Ескадрона, че разговорът нито ще се заснеме, нито ще се записва. ДВД избра „33 стола“, Мартин осигури проверката, невидимата охрана и отведе шефа си на „Развигор“ №1. Началникът на Главно следствено управление го призоваваше вербално, както се изразяваха ченгетата. Беше 10 часа сутринта, Атанасов ден и 15 градуса под нулата, за ужас на Елтън Фокс.
— Откри ли хеликоптера — попита Бесният.
Досадата на следствието цяла седмица го държеше в нервно напрежение.
— Не — негърът поклати глава. — Машината е военна. Твоите хора ме водят по селскостопански летища.
— Какъв преход има МИ-24?
— Около хиляда мили. Трябва да го търсим из цяла България!
— Търсете го, Елтън! Маскирай двама като военни летци и обходете западна България. Ще се видим утре сутрин.
— Студено е, Джордж.
— В Сибир температурите падат под 50°, но не отменят полетите. — Бесният потегли за „Развигор“. ДВД щеше да го чака пред входа на следствието.
— Защо ти викат Бесният? — попита полковник Проданов, след дълго пиене на кафе, ровене в папки с документи и артистично бавно тъпчене на лулата си.
— Говори ми на вие! — ядно каза Жорж.
— Прав сте… и защо „Бесния“?
— Като деца ухапах брат ми. Той измисли този прякор.
— Аз имам други сведения!
— Тогава защо питате?
— Винаги е любопитен отговорът на следствения.
— Аз следствен ли съм?
— Тук аз задавам въпросите! — Проданов кръстоса ръце на гърдите. — Бесен, какво се случи на гробището в Кюстендил?
— Не отговаряй докато не смени тона! — обади се адвокатът.
Проданов мълча няколко секунди. Адамовата ябълка заплашваше ту да разбие брадата му, ту да скъса копчето на ризата. Овладя се и продължи.
— Г-н Изов, въпросът е в сила.
Бесният разказа своята версия. „Да, атентат имаше, но не срещу мен. Аз нямам причини да се страхувам от покушения!“
— Два трупа от охраната и нямате чувство, че целта сте били вие?
— Не.
— От разстрела на Вълка насам ви приписват около тридесет убийства. Повече от двадесет афганци и десетина полицейски чинове.
— Има ли някакви доказателства за мое участие в такава касапница?
— Ще има! Много скоро! Лошото е друго, Изов. Докато ви вкарам к затвора… със смъртна присъда? Само и единствено смъртна присъда заслужавате! Та, докато ви набутам в затвора, някой друг може да свърши нашата, както се изразявате, вие „мокра работа“?
— Какво значи „мокра работа“? — Невинно попита Жорж.
Полковникът не отговори, но се изправи и застана с гръб към тях, загледан през решетките на прозореца.
— В момента в „Кали холдинг“, „Калибанк“ и всичките ви знайни и незнайни бандитски поделения започва масирана финансова проверка. Изпратих всички ревизори на МВР! Стотици финансисти в момента започват проверка на бандитската ви фирма. Ще ви стопя лагерите, мутри скапани! Ще ви покажа аз, как се прави държава в държавата!
— Полковник! — обади се ДВД. — Тонът ви е обиден за моя клиент. Той нито е следствен, нито подсъдим!
— Прав сте, г-н Димов. Все още нито е следствен, нито в килията на смъртните, където му е мястото! — полковникът се обърна, сложи иронично ръка на сърцето си. — Моля да бъда извинен, Бесен, пардон, г-н Изов! Преуморен съм и си изпуснах нервите… Междувпрочем, кой уби вашите… приятели Горан и Драган Белкови?
— И аз бих искал да знам, г-н полковник. Бях в Цюрих, когато са ги ограбили и убили в някакъв нюйоркски хотел!
— Били сте заедно, Изов!
— Има ли кой да го потвърди?
— Ще се намери някой ден… И вие не знаете, или поне не предполагате, кой би могъл да бъде убиецът на близнаците? Човек, организация, фирма?
— Нямам нито представа, нито подозрения! Казах ви, бях на хиляди километри от Ню Йорк!
— Какво правехте в Цюрих?
— Турист, г-н полковник. Ако не сте виждали Швейцария, не знаете нищо за Европа.
— Така ли? Кой уби Степанчик, Манджурците, майор Чайковски, Анатолий Пас и другите… Списъкът е отегчително дълъг!
— За пръв път чувам тези имена!
— Тогава неминуемо сте чували за Гошо Мечката, Кимбата, Патичето, Вельо Драйвера…