— Работеха за „Кали холдинг“, лека им пръст. Подкрепяме финансово семействата им.
— Няма ли връзка между руските жертви и вашите… да ги наречем сътрудници?
— И да има, аз не я виждам!
— И не знаете, че едните са жертва на другите и обратно?
— С какво ще докажете такова твърдение? — нахално, дори нагло звучеше гласът му.
— Тук аз задавам въпросите, Бесен!
— Господин полковник — отново се намеси ДВД. — Моля ви, спазвайте благоприличието!
— Майната ви и на двамата! — изкрещя Проданов. — Ще присъствам, когато произнасят смъртната ти присъда, Бесен! — следователят беше апоплектично морав. — А на теб, адвокате, обещавам заличаване от адвокатските регистри! Завинаги! Во веки веков! Махайте се! Веднага изчезвайте и двамата!
ДВД стана и потупа Жорж по рамото.
— Нямаме работа тук! — но на вратата спря и каза. — Щадете се, полковник. Вие сте в прединфарктно състояние.
После напуснаха „Развигор“ 1.
Когато се успокои достатъчно, полковник Продан Проданов отвори барчето, наля сто грама водка, претопли изстиналото си кафе и потърси един мобифон в джобния си компютър.
— Полковник Зорин, Проданов от Главното следствено е на линията. Кога и къде ще ви бъде удобно да се срещнем… Извън служебно… Днес… По възможност веднага… След половин час ще бъда в „Руския клуб“!
Ресторантът „33 стола“ беше запълнен от проститутки и цигулари, една единствена маса беше свободна и точно тя беше запазена за Жорж и Дебелия.
— Мартине, иди на бара — заповяда Жорж. — Няма да сядам още. Предупреди бармана да не досажда!… Поръчай уиски!
Бесният прегледа внимателно тоалетните на заведението, надникна в кухнята през малките сутеренни прозорци, видя краката на охраната и се върна в ресторанта.
— Седни на масата и си отваряй очите! — а когато Мартин изпълни заповедта му, отпусна се на крайния стол, опря гръб на стената, запали цигара и взе чашата си. Точно в един на обяд Дебелият влезе сам, огледа публиката и с разбиращ поглед тръгна към него.
— Пазят те като Фидел Кастро, д’еба мама му! Радвам се да те видя!
Жорж стисна ръката му усмихнат, дори развеселен.
— Как мислиш, имам ли основание да си пазя кожата?
— Сигурно! — кимна Пентхауз. — Ако съдя по брат ти, лека му пръст, сигурно имаш… На бара ли ще висим?
— Ще изпием по едно тук… Масата ни чака!
Дебелият седна и взе листа.
— Ти какво пиеш?
— Уиски… най-скъпото. Ние бандитите пием само най-скъпите напитки.
— Прави сте. Ментетата на цар Киро ще натровят народа, мамка му циганска.
— Една „Стела артоа“, барман. Студена и без пяна.
Пиха мълчаливо. Жорж не изпускаше вратата от поглед, Дебелият не обръщаше внимание на охраната му.
— Сам съм, Жорж. Отпусни се, чака ни сериозен и тежък разговор.
— Целият съм в слух, Пентхауз.
— Има време. Наздраве. Не обичам да водя гладен делови разговори.
Дебелият яде супа от моруна, печени пъдпъдъци с евксиноградско вино, коктейл от раци и накрая коняк „Курвоазие“ с фламбирана палачинка. Жорж се задоволи с шницел по милански. Когато плюскането свърши, Пентхауз се облегна на стола, запали пура и шумно издиша дима в лицето му.
— Така се живее сто години, моето момче. Пиеш много, а ядеш като врабче… Черният дроб има нужда от обилно угаждане.
— За медицински съвети ли ме извика? — раздразнено попита Жорж.
— Не, разбира се. — Пентхауз се преобрази във всесилен и мъдър властник. — Ще говоря направо. Престани да избиваш руснаците, Жорко! Причиняваш ми неприятности… Големи ядове, приятелю! Дай да обявим край на войната… Помисли. Давам ти три дни за отговор.
— Много си щедър, бе! — Бесният му се ухили в лицето. — Отговорът е готов. „Даваш ми Иван Милетиев- Козела, убиецът на брат ми! Павел Пас, шефът на «Нева», който с Япончик свитна близнаците в Ню Йорк, разпускаш «Ескадрона на смъртта», ликвидираш «Банка за Екологична Профилактика» и сключваме мир… — Жорж се усмихна ехидно с редките си остри зъби. — Можем и църковен брак да сключим, ако искаш. Отговорът е в твоето поле.
— Не е по силите ми, Жорж…
— Защо, Пентхауз? Ти минаваш за най-силния човек в държавата.
— Само минавам, моето момче! Козелът не е в страната. Последните ми сведения са, че се шляе някъде в Америка. Майор Павел Пас е специален човек на Центъра в Москва… Което значи и с централна закрила. «Ескадронът», ако такъв съществува, е под прякото командване на министъра на вътрешните работи, ако не и на премиера, а банката е поделение на «Полиинс» и само твоя приятел Тодор Беров е в състояние да я закрие.
— Преял си, Пентхауз — злобно каза Жорж. — Сериозно ли мислиш по този начин да говориш с мен?