— Горе-долу…
— Можеш ли да повториш разказа ми?
Бесният опита и успя. Имаше необременен мозък и паметта му работеше чисто, макар че нямаше кой знае какъв обем. Той по-скоро притежаваше не памет, а услужлива злопаметност.
— Много добре, Жорж — каза ДВД. — Пиратите бяха същата напаст в средновековието, каквато са борците днес в България. Мъже, непризнаващи закони, освен своите собствени. Хора, пълни с енергия, но изхвърлени от обществото, точно както пиратите в 15 век. От хилав малокръвен отличник не става пират, нито борец, нали? Отличникът едва събира сили да назубри материята, която изучава, а в живота, истинския живот, Жорж, влиза грохнал като старец, годен единствено да вегетира на някое бюро. И тогава идва ред на съвременния пират. Той нахлува дързък, агресивен, пълен и с кураж, и с енергия. Естествено изхвърля отличника на боклука и превзема света. Разбира се, той е в непрекъснат конфликт със законодателството, но понеже държавата, в лицето на официалните институции, е предостатъчно провинциална и тъпа, не тя, а ти, Калигула, си призван да превърнеш съвременните пирати, борците, в лордове! Брат ти Нерон ги направи богати, ти ще ги натрапиш на обществото като неговите аристократи. Край на кокошкарския период. Днес „Кали холдинг“ е финансова империя. Има собствена банка, между другото, Жорж, време е да отворите клонове, из страната, а, ако е рекъл господ, да излезеш и на световната банкова сцена, но за това ще говорим от утре в присъствието на зет ти… Как му беше името?
— Валери Савов.
— Вълкът му имаше доверие, нали?
— Пълно, и с право.
— Още по-добре. „Кали холдинг“ задължава своите хора да изхвърлят анцузите от гардеробите си! Край на бухалките! Пълна дискретност при използване на мобифоните. Максимално един пръстен за двете ръце, най-много един ланец, задължително скрит под ризата, никакви верижки по китките. Това е първото външно условие. Второто — елегантно делово облекло. Костюм, риза, връзките цветни и приветливи, косите и вратовете задължително поддържани всяка седмица. Едва тогава ще дойде ред и на разработките, които започваме с теб утре сутрин.
Бесният мълча тягостно дълго. Запали цигара, допи чашата.
— Как мислиш, ще се справя ли, ДВД?
— В началото Вълкът ми зададе същия въпрос. Казах му: „Ако искаш да оцелееш, длъжен си да се справиш!“
Бесният спа след обяд, взе душ и се върна в бункера. Беше 39-тият ден от смъртта на брат му. Утре щеше да мине панихидата и да започне отмъщението. Диво, яростно! Милост никому. Щеше да удави в кръв паметта на брат си. Щеше да отмъщава и за Оливия, и за нероденото си дете, и най-вече заради собственото си достойнство.
— Мартине?
— Кажи, бате Жоро?
— Къде са Гери и Драго?
— Горе, в казиното. Играят покер.
— Викни ги. Да дойде и зет ми. За никой друг ме няма.
— За какъв хуй сме ти сега, бе — викна Гери от вратата. — Таман бях смъкнал 1000 ДМ от Змея.
— В главите ви няма нищо друго освен карти и зарове, боклуци такива — изръмжа Бесният. — А аз се готвя да ви правя рицари… Новата аристокрация на България!
— Аристократи ли? — Драго се изсмя презрително и отиде да налее уиски за себе си и за брат си. — Може би титли ще ни раздадеш?
— Само титли ви липсват! Сипи и за мен. Нали се сещате утре колко ченгета ще се изсипят на панихидата?
— Аз им свикнах вече — Каза Гери — Ако ги няма не ми е уютно.
— Не говоря за обикновените пазванти. Утре ще си попълнят списъка на смъртниците, а ние даже няма да знаем кои са.
Драго донесе чашите и седна.
— Трябва да вкараме един ебалник, в тоя шибан Ескадрон!
— Как? — попита Бесният. — Тая мисъл не ми дава мира. По цели нощи кроя разни тъпи планове. Нищо не ми ражда главата.
— Ако не можеме да вкараме ебалник, можем да купим някой вътре. — каза Гери.
— Кой бе, като не ги знаем кои са! Пускаме обява „Купуваме някой ебалник от Ескадрона на смъртта“?
— Вярно, че не става — съгласи се Гери. — Вълкът нямаше ли човек там?
Жорж скочи и тръгна из бункера.
— Имаше. Беше купил един за пет милиона… и той го уби!
Близнаците се спогледаха ужасени.
— Ти знаеш кой е убиецът? — невярващ на ушите си попита Драго.
Бесният кимна.
— Да. Прякорът му е Козела! — влезе Валери, направи му знак да седне. — Ако дръзне да дойде утре, искам да го гепите жив. Ще го покажа на Валери, той на вас! Ако е много „гъсто“ около него, ще го свитнете от разстояние, но утре искам да го принеса курбан на брат ми. Той е моят жертвен Козел… стига да дръзне да дойде.