— Да се качи!
— Как си?
— Както ме виждаш.
— Кога ще махнат превръзката?
— В понеделник… — беше четвъртък.
— Веднага ли ще те изпишат?
— Една седмица ще бъда на масаж и нагревки… Защо?
— Питам…
— Случило ли се е нещо?
— Не знам още — Зорин седна на съседното легло. — Кой знае, че се подлагаш на операция?
— Теди, Аркидяконо… По принуда. Предупредих те. Работя с тях, Зорин.
Шефът на Ескадрона кимна разсеяно.
— Къде е малтиецът?
— В Прага… Чака да го викна.
— А Теди?
— Теди? — Козелът седна в леглото. — Ти ме питаш къде е Теди?
Зорин продължи да кима.
— Идвал ли е да те види?
— Тоя скот, не! Не си пада по сантименталностите. Изгъзици, както се изразява. Защо? Къде е? Ти трябва да знаеш.
— Теоретически да, но на практика…
— Изчезна ли?
— Изчезна… Трети ден го няма!
— Бесният! — Козелът пусна краката си на пода и ги вдяна в чехлите. — Поискай заповед за обиск и прати баретите… Ще ти светна всичките им явки… и явни, и тайни.
— Направих го… Няма го никъде!
— Цигов чарк, бившата Политбюро-резиденция в Кюстендил…
— Няма го никъде…
— Базите на морето…
— Не.
— Планинските!
— Проверих навсякъде, Козел! Изчезна, изпари се…
— Може да е мръднал… С някое гадже, например?
— Мобифонът мълчи… Лошо, много лошо, приятелю. В кухнята — пържола на грила за печене… В пералнята — мокри дрехи, радиото блъска рокове, та се къса.
— Къде е Бесният?
— В офиса си… Чист като девственица. Показал на баретите ревизионен акт от миналата седмица. Чист отвсякъде. Сълза на сърна!
— И въпреки това, Бесният е в дъното на чашата… Трябва да изляза, Зорин! Веднага.
Шефът на Ескадрона не му обърна внимание.
— Теди знаеше ли, че се подлагаш на операция?
— Трети път ти казвам — да! Работя с него.
— Кога ще те оперират и в коя болница?
Козелът почувства леден студ.
— Да… Знае всичко, да му еба майката.
Зорин стана и отиде до прозореца. Пред болницата бяха паркирани над петдесет коли, но от тук беше изключено да се види в коя има хора, в коя — не.
— Имаш ли цивилни дрехи? — попита шефът на Ескадрона.
— Не.
— Обличай халата и тръгвай! Веднага… Аз ще се оправя с болницата. После! Сега трябва да изчезнеш по най-бързия начин.
Козелът нямаше нужда от втора подкана. Излязоха от стаята, тръгнаха по коридора и извикаха асансьора. „Докарай колата пред входа!“ — заповяда Зорин на шофьора. Тръгнаха по дълъг, тъмен коридор, но насреща светеше изхода и потоците коли продължаваха гръмотевичния си спринт в двете посоки. Портиерът опита да ги спре, но беше изблъскан учтиво и категорично. Това беше болница на МВР и постовият сержант бе научен да не задава въпроси и на пациенти, и на посетителите им.
Аудито на Ескадрона се качи на тротоара и паркира пред входа. Пред болницата хора не се виждаха, но и по двата тротоара се разминаваха тълпи пешеходци.
— Изглежда чисто… Тръгвай! — каза Зорин, хвана го под ръка и го поведе към стълбите…
Бяха на последното стъпало, когато започна стрелбата. Козелът почувства удар под лявото рамо, след това чу и изстрела.
— Лягай! — изкрещя Зорин.
Срещу тях вървяха трима цигулари, скрити зад качулки, със заредени мозберги в ръце.
Козелът грабна полковник Зорин, прегърна го пред себе си и се укри зад него, като зад щит. Почувства тежките удари на куршумите в гърдите на шефа си и се отдръпна една педя от тялото му. Не бяха уникални случаите с един куршум да се екзекутират двама души, вързани един за друг. Зорин беше мъртъв, стрелбата продължаваше. Козелът видя, че шофьорът, който беше и охрана, простреля един от нападателите, но в следващия миг главата му се пръсна като любеница и той рухна на паважа.
Козелът пребърка мъртвия, но все още прав, увиснал в прегръдките му Зорин, измъкна колта му и стреляйки по-скоро за респект, отколкото на месо, тръгна да си пробива път към аудито. Когато стигна дясната предна врата, подпря трупа върху торпедото, вмъкна се на шофьорската седалка, завъртя контактния ключ, включи на скорост и с американска газ побягна от полесражението.
Бодигардът на Ескадрона простреля Кольо Близнака в окото и го уби на място. Косьо Блейзерът и Цецо Барото ликвидираха убиеца и шефа му, но Козелът успя да се добере до колата и да офейка под носа им…
— Край, изтървахме го — изкрещя Барото, стреляйки като луд след изчезващото ауди.
— Вдигни Кольо! — заповяда Блейзерът. — Изчезваме.
От прозореца на болницата откриха стрелба. Цигуларите грабнаха мъртвото тяло на близнака, добраха се до джипа, натовариха го, Блейзерът се хвърли до шофьора и в този момент Цецо Барото изкрещя: