— Улучиха ме, мама им да еба! Изпиха ми кръвчицата, шибаните му ченгета!
Косьо Блейзерът го хвана за ревера и започна да го придърпва в колата. „Един, втори…, трети куршум!“-преброи той, докато полагаше вече мъртвия Цветан Илиев-Барото върху кървавото тяло на Кольо Близнака.
После се смесиха с движението.
— Карай в манастира! — заповяда Блейзерът, хвърли шлифера си върху мъртъвците и запали цигара. „Свършихме я като кучето на нивата!“ — горчиво мислеше той. Престоеше му тежка и опасна среща с Жорж Бесния.
Тодор Токев, Теди, беше разпънат на кръст в една бивша плевня на сто метра от Чекотинския манастир, която Вълкът беше купил, ремонтирал и превърнал в хижа на цигуларите. Когато се налагаше да „излизат на дюшеци“, гангстерите спяха в шлафзаци на дълъг дървен нар за около тридесет души, имаха тоалетна, баня с бойлер и бар, зареден като в кой да е луксозен ресторант. Подземието обаче, което беше каменно и зидано допълнително, беше разделено на шест килии, съоръжени като манастирите с разпятие, маса, стол и тясно дървено легло, имитация на монашеските. Това именно беше затвора на IV бункер на „Кали холдинг“, за който владиката Генадий нямаше понятие. Входът беше маскиран като на землянка и от там по дълъг, електрифициран коридор се стигаше до супер секретния звукоизолиран ад на Жорж Бесния. Именно там лежаха разпънати Теди и капитан Венцислав Велев, пилотът на МИ-24, с който афганците атакуваха Кюстендилските гробища.
И баретата, и летецът отдавна бяха признали всичко, което знаеха, но охраната продължаваше да ги държи оковани на кръст на наровете, чакайки Бесният да реши съдбата им. Капитанът беше сигурен, че ще го пуснат някой ден, все пак той беше само изпълнител на военни заповеди, докато Теди знаеше, че жив от тук няма да излезе и дебнеше притихнал като котка в храсти, мига, в който ще му се отдаде да продаде живота си скъпо, за цената, на която самият той го беше оценил. Дните се точеха еднообразни и скучни като свински черва, както се изразяваше Козелът. Теди се молеше Богу, шефът му да лети в бездните на ада, направен на решето от гърмящите „страдивари“ на силовите бригади. Това беше единственият еднопроцентов шанс да види небето. Чу стъпки и отвори очи в пълния мрак на килията. Че някой идваше нямаше съмнение, но когато очите му свикнаха и в блясъка на светлината разпозна Бесният, произнесе неволно „Край!“.
— Край! — попита Жорж. — Какво край, бе? Едва сега ти започват мъките!
— Сънувах… Г-н Изов, ако ме убивате, стреляйте веднага. Ако имам още живот, заповядайте да ме освободят от прангите… По-добре от мен знаете, че от тук бягане няма.
Бесният седна и даде иширет на цигуларите да го развържат. Изчака го да се изпикае, даде му цигара, запали я.
— Лоши новини, Теди. Козелът отърва кожата…
— Не!
— Да, момче! Никой повече от мен не желае смъртта му.
— Аз!
— Съмнявам се… Ако вместо да стреляш в колата на брат ми, беше свитнал него, сега щеше да си едно от най-богатите копелета в страната и да си „тупкаш фаса“ в някой от бардаците!
— Съдба — Теди сви рамене. — Ако ви познавах тогава, Козелът щеше да е мъртъв.
Бесният махна с ръка.
— Остави тия приказки… Нищо не ти носят… Къде е Козела… Знаеш ли явките му?
— Не. От Зорин знам, че е сменил апартамента, но къде е новият нямам представа. Единствено шефът знае.
— Зорин е мъртъв.
— Не!
— Да — Бесният се усмихна кисело. — Твой ред е, Теди.
Хладнокръвен убиец, червена барета, шампион по кикбокс и прочее, той замръзна от ужас. Бесният не го заплашваше, просто делово му съобщаваше какво му предстои.
— Имам ли шанс да спася кожата?
Жорж поклати глава отрицателно.
— Дайте ми шанс, г-н Изов. Оставите ли ме жив, ще ви донеса на поднос главата на Аркидяконо.
— Не ми трябва тоя малтиец. Оставя ли те жив аз, ще те очисти Козелът, но преди това ще ме предадеш, както охотно предаде него…
Теди мълча известно време, после вдигна глава. Стъклените му сини очи искряха в последната си предсмъртна молба.
— Ще ме изслушате ли, г-н Изов. По цял свят на осъдените на смърт изпълняват последното желание.
— Говори — кимна Бесният. — С надежда, но без мечти. Това беше лаф на брат ми, Теди. Говори, но не забравяй за миг, че ти асистира на Козела при убийството му
— И така, ти си Козелът? — попита Пентхауз.
— Да,
— Как ще го докажеш?
— Ще трябва да го приемеш на доверие.
— Не ми говори на ти!
— Прав си, но това важи и за двамата.
— И ти си прав, Козел. Карай по интимната процедура… Знаеш ли какво прави Бесният в момента?