— Какъв театър? — разсеяно попита ДВД. — Всяка далавера с Ескадрона е смъртоносна за теб, Жорж!
— Защо? — опонира Валери. — Нека чуем предложението!
Жорж скъса капачката на бутилка „Паспорт“, изчака Мартин да поднесе напитките, да излезе и вдигна чашата.
— Бог да прости Кольо Близнака! Лека му пръст, голям мъж беше. Един след друг си отидоха големите момчета, д’еба и живота д’еба! А аз се крия като плъх… на едно погребение не смея да ида заради ебалниците от Ескадрона и „Нева“.
Адвокатът и зет му мълчаливо отляха за „Бог да прости“ и отпиха по глътка, ДВД по инерция, зет му от „хатър към Бесния“.
— Теди… — Жорж включи касетофона. — Слушайте, но не забравяйте, че е един от убийците на Вълка!
— Какъв ми е тоя боклук, Козела, г-н Изов — започваше молбата-изповед на Теди. — Аз бях ченге… Профи. Шампион по кикбокс, стрелец… Започнах като маризчия, станах ченге и тогава ме поканиха в Ескадрона. Мангизи, кола, пътуване до Щатите… Тогава не знаех нито че асистирам при убийството на брат ви, нито че в Ню Йорк вие сте мишената.
— Козелът не може да не ти е казвал — Бесният.
— За казване, каза ми, но за мен вие с Нерон бяхте само две имена и нищо повече. Плаща ли добре и на Дявола съм готов да служа… Такъв съм аз, г-н Изов… Имам живи баща и майка. Преди две години поискаха да внасям пари в къщи… Оттогава не съм ги виждал.
— Добре де, Теди, мен какво ме интересува твоята история?
— Интересува ви Козелът, г-н Изов.
— Прав си… Тук си абсолютно прав… Та какво Козела.
— Щом сте го изпуснали пред болницата, изтървали сте го завинаги. Ново лице, ново име, нов адрес… Един от 1500 стрелци на Ескадрона… Трябва да избиете всички, за да сте сигурни, че и неговата мърша е сред тях.
— Може и да си прав — след дълга пауза се обади Бесният. — Ти ще го познаеш ли?
— Разбира се. Без глава да се появи, по походката ще го позная. Веднъж да го видя в тил и с него е свършено.
— По вероятно е с теб да е свършено, момче. Ти не знам, но Козелът е суперхамър. Как ще му обясниш десетдневно отсъствие?
— Мислил съм, г-н Изов… Имам план, стига да ми се доверите.
— И ти няма да ме предадеш?
— Спасявам кожата — с все по-силна нотка на надежда звучеше гласът му. — И още нещо, много важно, г-н Изов. Ако спечеля доверие, може би някой ден ще бъда „едно от най- опасните копелета в страната и да си тупкам фаса из бордеите“, както се изразихте.
Бесният се засмя гърлено, сухо и ДВД изтръпна в суеверен ужас. Гласът му все повече добиваше интонацията на Вълка.
— Да чуем плана! И ти повтарям — с надежда, но без мечти! Не знам колко дълго ще живееш, но винаги трябва да помниш тази мъдрост.
Теди мълча дълго преди да изплюе камъка.
Бесният спря касетофона и се взря в гостите си.
— Пъклен план има копелето… Ако задейства,… с Козела е свършено… Предаде ли ни, обаче, ташаците ни са във врялото масло.
— И каква му е идеята?
— Ти си вън от играта, ДВД — тихо каза Бесният. — Току що реших да рискувам. Заминавам, Валери… Кажи на жените, че ще се върна в понеделник! — беше събота.
Бесният наистина се върна в понеделник. Валери посрещна сам „Чесната“ и откара зет си в манастира.
— Заминавам за Америка. В мое отсъствие ти командваш холдинга.
— Филиалите знаят ли? — попита Валери, вътрешно размекнат от доверието.
— Мартин ще има грижата, който трябва да научи. Как е малкият?
— Кукла, Жорж… Прилича на вашия род… и на Катя.
— Катя ни е сестра… — разсеяно каза Бесният. — Щастлива ли е?
— Изглежда щастлива и тя, и майка ти.
— А ти?
— И аз съм щастлив, Жорж! Благодаря ти!
Бесният махна с ръка. „Не е моя заслугата!“ — казваше жестът му, но много по-важно беше, какво премълчава. Даваше година от живота си за миг да надникне в мислите му.
— Ще се бавиш ли в Щатите?
— Не знам… Ще поддържаме връзка… — затвори очи. — Ще спя. Не съм мигвал три денонощия.