Колите спряха около манастира, цигуларите обиколиха стените и останаха на постовете. Мартин отведе останалите в „Казармата“, помещение, за което Валери не знаеше нищо. Жорж спеше. „Нека спи!“ Охраната щеше да бди над съня му.
Валери влезе в манастира и се огледа. Беше тихо, като че безлюдно, но в два часа след обед беше нормално всички да са по леглата. Надникна в стаята на Катя. Нямаше я. На широкото им легло спеше тъща му, в кошчето — малкият Велин, новороденият син на Нерон Вълка. Отправи се към столовата… Музика долиташе от притворената дъбова врата. Надникна и замръзна. Легнала по гръб на масата, с вдигнати крака и голи тресящи се гърди, Катя стенеше под тежестта на Асен или Асенси Уругваеца, както му викаха гангстерите. Бодигардът чукаше жена му.
На бегом прекоси двора и хлътна в черквата. „Ще мисля утре!“ — крещеше вътрешността му взривена от срам, от обида, от болка. „Замине ли Бесният, ще събера ума си! До тогава най-важното е нито той, нито Катя да заподозрат нещо!“
Докато палеше цигара с треперещите си ръце, жена му застана на входа.
— Жоро е мой брат. Ако му кажеш какво си видял, с теб е свършено! — кротко започна тя. — На твое място бих се направил на луд.
Валери кимна.
— Така смятам да постъпя!
— Умното ми момче! — Катя понечи да излезе, но преди да притвори вратата подхвърли: — Тук не се пуши!
Смехът й дълго кънтя в ушите му.
VIII
Премиерът повика министъра на вътрешните работи. Поводът беше изненадващата среща, която Пентхауз поиска спешно. Причините можеха да бъдат две — или КГБ преосмисля отношението си към кабинета, малко вероятно след скандала около „Мултигруп“ и „Топенерджи“, или Дебелият беше изпаднал в немилост пред Центъра. Изпитваше и страх, и отвращение от „най-силния“ човек на България. Старите болшевици му внушаваха, че избирането му за шеф на партията, което доведе автоматично до министър-председателския стол, е по внушение и по настояване на Дебелия. Те бяха изкуфели романтици с по една пенсия в джоба, мислеха с категории от времето на Сталин, най-късно на Брежнев, не долавяха пулса на времето, продължаваха да си внушават, че държат политическата власт в страната и са призвани да я устояват срещу натиска на буржоазията и едрия капитал. Младият премиер не им противоречеше, нямаше смисъл, по-скоро всячески се стараеше да не разберат, че истинската битка е за изкореняване на сталинизма и превръщането на социалистическата партия в единствен банков монополист, финансовото доминиране над класата-враг, независимо как ще бъде квалифицирана тя, буржоазна, фашистка или някаква друга, беше реалната цел на властта му. Старите кадри миришеха на нафталин и мухъл, но бяха избиратели, без които нито щеше да седи в огромния си кабинет на „Дондуков“, нито сега щеше да се чуди как да посрещне Пентхауз. Кой беше Дебелият? Учител, оттеглил се доброволно от властта, чиито уроци са жизненонеобходими за него, продукта на комсомолския набор държавници, който е поставил партийните и държавните интереси в услуга на най-страшната корпорация в света, КГБ, която под една или друга форма управляваше страната повече от половин век.
Секретариата се обади, че „билярдната топка“, както наричаха върховното ченге, е пристигнал. Заповяда да чака. В прякорът беше вложен много здрав разум и премиерът завиждаше тайно на този, който го беше измислил. Не само плешивата глава беше в дъното на образа, по-скоро политическото лутане, придружено от много излишен шум и взаимоотричащи се колебания, декларации и действия бяха в основата на прозрението към МВР шефа. Беше суетен и самовлюбен като паун, и елегантен с шика на сводник. В себе си премиерът го наричаше „паникьосаната хлебарка“, но не беше дал гласност на този прякор. Най-тъпият му министър го забавляваше с глупостта си. Обществото очакваше от „билярдната топка“ да се справи с престъпността и овластения кретен полагаше смешни усилия в тази насока, без да си дава сметка, че т. нар. мафия е техен продукт, че обслужва партийните интереси, че уличните бандити не са нищо друго, освен пушечно месо за истинските, прикрити зад фасадата на икономически групировки, внос-износни формации или застрахователни дружества. Бандитите придвижваха капитала от държавната в партийната хазна и съдействаха на БСП, под прикритието на сенчестите групировки, да изкупи страната на безценица. Много тъпо копеле беше „паникьосаната хлебарка“, но може би идеалния министър на вътрешните работи. Времето щеше да покаже.
Премиерът погледна златния си ролекс, реши, че достатъчно респектиращо го е държал зад вратата, и заповяда на секретарката да го покани.