Когато го прехвърлиха от частната клиника в Солун в МВР-болница, Козелът прегледа съдържанието на джобовете му. Имаше девет входно-изходни визи за Гърция за малко повече от година и половина. Беше използвал една от фалшивите самоличности, които им даваше Ескадрона и която помежду си наричаха „туристическа“. Имаха още по два паспорта „бизнес“ и „спасителен“, но те се ползваха по предназначение. Първият с бизнес легенда, втория единствено и само за спасяване на кожата.
— Прегледах паспорта ти — каза Козелът. — Обикновено си пътувал в петък след обед и си се връщал в понеделник сутринта, фаталното пътуване е било в четвъртък, само четири дни след като си бил в Аспровалта? — Теди кимна. — Защо?
— Обади се някаква Лилия… Мария проституирала с моряците от шести американски флот. В момента се чукала с нейния годеник… Записах адреса и хукнах… Иди си, моля те… Сега това няма значение!
Теди отново беше казал истината! В паспорта му имаше солунски адрес, записан на лист от бележника, който държеше до телефона си в София. Хората на Ескадрона провериха. На улица „Аферис“ 112, пресечка на бул. „Игнатия“, живееше Андрос Сирос, най-проспериращото макро в северна Гърция. Отсъстваше, по всяка вероятност беше напуснал страната, но по описанието беше човекът, когото Теди оприличаваше на Горбачов.
— Продължавай, Теди!
— Махай се Козел! — Теди отново затвори очи. — Моля те като човек, остави ме на мира… или стреляй.
— Пренесох в София тялото на Мария. Държат я в хладилник в моргата… — Козелът стана. — Ще те изчакам за погребението.
После излезе.
Теди беше намерен прострелян с три куршума в мотел „Аспровалта“. Един под ключицата вляво, един в десния бял дроб и третия в дясното бедро. Гръцките лекари не даваха надежда, че ще оцелее. По-скоро бяха сигурни, че ще пукне, въпреки това Козелът заповяда да го транспортират. Направиха му допълнителни операции. Професор Гайдаров, операторът, изглеждаше обнадежден.
— Жилаво момче… Ако не се появят допълнителни усложнения, ще живее.
Теди лежеше по гръб и гледаше в тавана. Знаеше, че ще оживее… Знаеше повече. Изцяло от него зависеше да стане много, много богат човек… Трябваше му само още едно посещение на Козела и беше готов за „Оскар“. Американците си раздаваха шибаната награда за къде по-елементарни роли.
Козелът поиска да му направят две справки. Колата на Теди наистина се оказа на паркинга на мотел „Аспровалта“, а сводника Андрос Сирос беше регистриран в „Шератон“. Снощи не беше спал в хотела, но резервацията му продължаваше да е в сила.
Облечена, гримирана, заляна с мъжки одеколон „Ятаган“, Катя се готвеше да излезе, когато мъжът й застана на вратата на спалнята.
— Къде е малкия?
— При мама…
— Излизаш ли?
— Имам среща… Отивам на коктейл.
— С кого?
— Не е с бодигардовете на брат ми, всеки случай! Отивам в „Шератон“. „Пирана“ чества годишнина от създаването си.
— И ти си поканена?
— Да, ще присъстват Змеят, Каранов, Маймунякът… Бандитско сборище!
— Нямаш работа в „Шератон“, Катя! Ти си омъжена жена!
Катя се засмя презрително.
— Не се преструвай, скъпи… И не ме чакай… Може да закъснея… Ако ми хареса купонът, ще закъснея със сигурност.
Коктейлът блестеше с гангстерска елегантност и изобилие. Катя Изова беше живяла по два коренно различни начина. Детството й беше повече от скромно, дори бедно. Баща й беше миньор и за онези години получаваше уж добра заплата, но издържаше трима ученика и майка им, която започна работа, когато вече нямаше нужда от нейната помощ във фамилния бюджет. Катя имаше малко дрехи, многократно преправяни, обувките й винаги минали през ръцете на обущаря и с неизменните налчета, с които тракаше по улиците като подкован кон. Ненавиждаше налчетата до сълзи. След рухването на комунизма братята й хукнаха по широкия свят, но когато се върнаха една пролет, фантастична като приказка, животът на семейството се преобрази. Велин купи в центъра на Кюстендил реституирана детска градина на два етажа. Ремонтира я като дворец, иззида ограда, боядиса фасадата, викна градинар да подреди градината, мебелира я по свой вкус и едва тогава въведе в новия им дом майка си и отрасналата си сестра. Жоро беше вечно зает, губеше се по цели нощи, но Велин, макар ограден от неизменната си охрана, беше непрекъснато около тях. Изпрати Лидия да й поднови гардероба и Катя се превърна в принцеса. Всички стари парцали отидоха на боклука, вместо тях се появиха атрибутите на приказките, за които всяка млада жена мечтае. Лидия започна да я облича едва след като купи два старинни гардероба с кристални, флорентински огледала и орехова тоалетка с махагонов фурнир и огледала на триптих, като в театрална гримьорна. Когато спалнята й се стори задоволителна, бъдещата й снаха я заведе на фризьор, на маникюр и педикюр, снабди я с цялата гама на козметиката, от която една млада жена се нуждаеше, и едва тогава я заведе на пазар в София. Започнаха от коприненото бельо и свършиха с кожените палта. Лидия я снабдяваше сезон по сезон и я показа на брат й едва, когато смяташе, че я е облякла „от глава до пети“, както се изрази майка й. Велин беше особен човек, груб в ласките си, темерут и разсеян. Огледа сестра си „служебно“, каза: