— Изглеждаш пораснала. — и продължи да играе табла с Жоро Близнака в новопостроената брезова беседка в двора на къщата, която комшиите бяха започнали да наричат „замъка на бандита“.
Катя се разплака горко, не знаеше от радост или от обида. Тогава, триейки сълзите пред усмихнатата Лидия, тя се беше заклела „никога повече да не бъде бедна“. Братята й бяха разточително щедри със семейството си, но строги и ревниви към подрастващата си сестра. Имаше всичко — прекрасна къща, автомобил с шофьор и охрана, пари, но не и свободата дори на най-скромната й съученичка. Братята й бяха патриархален тип мъже, особено Велин, и Катя беше години наред птичка в златен кафез. Това продължи до сватбата й… Велин и Георги предадоха властта си в ръцете на Валери и оттеглиха деспотичния си контрол над поведението й…
Днес Катя за първи път прекрачваше прага на хотел „Шератон“. Беше замаяна, краката й се разтрепераха, зави й се свят. Тук бяха почти всички звезди, които знаеше от телевизията. Артисти, певци, министри, футболисти, депутати, писатели. Сред гостите виждаше приятели и смъртни врагове на братята си и за щастие техни подчинени, които щяха да направят по-малко неудобството й да се появи сама на светски бал… Шефовете на „Пирана“, домакини на тържеството, я посрещнаха ласкаво. Започна безконечно представяне. Целуваха й ръка държавни мъже, чужди посланици, известни бизнесмени, гангстери, неслизащи от първите страници на вестниците. Нейко Змеят и Маймунякът застанаха зад гърба й. Охрана? Борис Каранов и Веселина, жена му, дойдоха да й „правят компания“ и от самотница Катя Изова се превърна в най-уважаваната жена на коктейла. Около известните красавици, актриси, певици, манекенки беше значително по-рехаво, отколкото около нея и нито една от тях нямаше охрана в смокинги. Връчиха й чаша шампанско и направиха всичко възможно да се чувства у дома си… И това враговете на Велин, които някога бяха негови роби, а после конкурентната гангстерска групировка „Пирана“. В разгара на „купона“ „агент“ Тенев, радиоводещ със собствено предаване, се приближи с чупка в кръста. Оглеждайки притеснено Каранов и импровизираната охрана, попита:
— Г-Жа Изова, един гост от Израел моли да ви бъде представен! Имате ли нещо против да го доведа?
Катя се готвеше да даде съгласието си, когато Каранов попита сухо:
— Името?
Тенев се държеше като виновен, готвещ се да замаже току що извършен гаф.
— Господинът е руски евреин, отскоро живее в Тел Авив. Президент е на „Блонди Интернешънал“. Името му е широко известно в някои среди…
— Майкъл Чьорни? — прекъсна го кумът на Вълка.
— Точно той, господин Каранов. Радвам се, че не е анонимен за вас…
— Доведете го! — когато Тенев отиде да покани евреина, подхвърли. — Не поемай ангажименти без мое съгласие.
Катя кимна. Срещу нея идваше най-красивият мъж, когото някога, дори на кино, беше виждала.
Катя излезе от банята. Беше осем часа сутринта. Валеше.
Април беше студен и влажен, но времето й беше последната грижа. Дръпна завесите и се огледа. Бяха в частен хотел в Симеоново, нов, луксозен, шопите не познаваха предимствата на „румсървиса“, но това поне й даваше възможност да събере мислите си. Беше прекарала най-лудата нощ в живота си… и най-опасната. Положи максимум усилия да заблуди Каранов, Маймуняка, Змея. Трудно, много трудно беше да се отърве от опеката им, но самият факт, че беше тук, беше гаранция, че е успяла. Беше пила повече от обикновено, главата й беше замаяна и положително копоите на брат й бяха разбрали играта… Не й пукаше! Малко я интересуваше кой какво мисли за нея, освен Жорж, от когото напълно откровено се страхуваше. Малкият й брат беше външно по-ласкав от Вълка, но и непредвидим. Към Велин изпитваше респект, премесен с обич, но и сигурност. Знаеше, че докато той съществува за нея, макар и неохотно ще й бъде простено всичко. Жорж беше надарен със сляпа ярост. Кой знае какво наказание би й наложил, ако заподозреше и най-дребната подробност от тайния й живот. Кой знае? Със сигурност Асенси Уругваецът щеше да бъде скъсен с една глава, а Майкъл Чьорни да се впише сред смъртните му врагове. Катя учеше задочно английска филология в Американския университет, в Благоевград, и една фраза, изписана с големи букви над аулата беше й направила неизличимо впечатление: „Don’t confuse movement with action“ — „Не бъркай движението с действието“. Велика мисъл, особено валидна за братята й. Велин беше човек на действието, докато Жорж се луташе в крайни емоции, беше непредвидим, а затова и много, много опасен.