„Луда съм по този евреин!“ — мислеше тя, когато Чьорни започна същината на разговора.
— Къде е брат ти, Кейт?
— Това знаят малко хора от най-близкото му обкръжение. — друг разговор би искала да води с този демоничен ангел. Делата на брат й нито й бяха ясни, нито интересни.
— Ще се бави ли… в Америка?
— Америка…
— Да. Можеш ли да влезеш във връзка с него? „Единствено чрез Валери!“ — помисли, но на глас отговори:
— Мисля, че мога.
Майкъл се пресегна и взе ръцете й в своите.
— Важно е Кейт. Искам да му предадеш нещо… Ще го направиш ли?
— Да.
— Аз съм тук за да получа от едни мошеници шест милиона долара. Мои лични пари. Искам съдействието му. Обещае ли помощта си, аз авансово ще вкарам в затвора Вячеслав Иванков-Япончик и ще доставя Оливия Алкалай на който адрес посочи.
— Познаваш ли Оливия? — изумена попита Катя.
— Друг път ще поговорим за Оливия… — Майкъл запали цигара, отпи от кафето и сложи ръката си на вътрешната, интимната част на бедрата й. — можем ли да се видим довечера? — Катя кимна. — Няма ли да имаш неприятности?
— Не.
— Ще те чакам в „Шератон“. Не забравяй — трябва ми адрес, на който да доставя Оливия и устното му обещание, че ще ми съдейства да се справя с длъжниците си в София. Ще ми направиш тази услуга, нали?
— Да.
Майкъл мина зад гърба й, с две ръце бръкна в деколтето й.
— Не бързаш, нали?
— Не.
— Казвали ли са ти, че приличаш на Джулия Робъртс? — попита прегракнало той, водейки я към леглото.
Козелът прехвана разговора на Катя Изова с Бесния, но може би най-същественото не можа да разбере. Кой дава поръчката от София и кой е Елтън Фокс, който ще назове адреса за прехвърляне на Оливия във Вашингтон, окръг Колумбия. А това беше равносилно на нищо. „Вярвай в съмненията си!“ — беше девизът, който досега не го беше подвел, нито му беше позволил фатална грешка. Да се съмняваш значеше да си нащрек, да си готов за удар в тила, да не отпускаш денонощната вахта на сетивата си.
Козелът отиде в Народната библиотека, взе едно след друго теченията на ежедневниците в последните сто дни, прочете много внимателно всички заглавия, отгоре-отгоре статиите и редакционните бележки, които евентуално биха били ключ към загадката. Празни усилия. Прекара целия ден в ровене и никъде не срещна името Елтън Фокс. Имаше десетина репортажа за Елтън Джон и нито един за лисицата. Фокс, фамилното име, макар и английско, го караше да мисли, че това е прякор като неговия, на Нерон Вълка и на още стотици гангстери, действащи в страната. Едно име обаче звънна в ушите му. Майкъл Чьорни беше в България, търсейки несъбираем кредит от шест милиона долара, дадени на заем и под лихва на една от банките.
Майкъл Чьорни? До преди две години този бандит владееше половин Русия, Кавказ и пристанищата на Далечния изток. Минаваше за острието на руско-еврейската мафия и беше не по-малко прочут от Бутенко, Япончик, Ладко… Напусна Русия едва когато пресата започна да гърми, че поръчковите убийства на политици, банкери и журналисти е негова работа. Засели се в Париж, после процъфтяващата му фирма „Блонди“ премести централата си във Виена, но, безпокоен често от Интерпол, накрая се установи в Тел Авив. Името му изчезна от полицейските сводки и легендата Чьорни малко по малко затихна. И изведнъж Майкъл Чьорни пристига да прибере вересиите си в България. Шест милиона долара — та това въобще не са пари за семки и в никой случай не би могъл да ги вземе без височайша протекция. Държавата?… Точно държавата му дължи тази сума, скрита зад бандитската фирма „Орион“. Пентхауз? Тогава на Козелът щеше да бъде поверена охраната на Чьорни и на милионите му, поне докато не бъдат прехвърлени в сейфовете на някоя от израелските банки. Като генерал на КГБ, Дебелият беше подчинен на Центъра в Москва и пряко на шефа му, Морис Алкалай, човекът, който прогони Чьорни от Русия, удостоявайки го със смъртна присъда. Възможно ли беше Елтън Фокс да е доверен хамър на евреина и лицето, годно да изпържи Япончик на федералните власти, за. да хвърли Оливия в ръцете на Бесния? Разбира се, че беше възможно. Така подреден пъзелът подсказваше следващия ход. Президентът на „Кали“ беше единственият човек, годен да уреди кредита на „Орион“ да бъде възстановен с лихвите, и Чьорни с нюх на хрътка беше заложил на най-силния коз в колодата.