Евреинът беше в „Шератон“. Козелът се обади, резервира стая на името на една от легендите си, качи се в колата и отиде в болницата. Теди се възстановяваше всеки ден, скоро щяха да свалят системите… Време беше да го включи в играта, макар младият скот да беше убеден, че той е режисьорът на предстоящия кървав спектакъл.
IX
— Г-н Нейфелд, моля?
— На телефона.
— Борис, Майкъл Чьорни.
— Да слагам ли масата?
— В България съм.
— България? Колко часа е при вас?
— Три сутринта…
— Щом не спиш, работата трябва да е сериозна?
— Шест милиона щатски долара.
— Достатъчно сериозна. Каква е цената?
— Япончик…
— Как го искаш? Увит в целофан?
Чьорни се изсмя в мембраната.
— Достатъчно е да прочета в Herald Tribune, че е зад решетката?
— Кога искаш тази дребна услуга? — попита Нейфелд.
— Вчера.
— Така си и мислех, Майк. Вие евреите сте най-припряния народ в света.
— Ти да не си китаец?
— Бизнесмен, Майк, ние сме пришълци на земята… Нещо като „Йети“. Процента?
— Да чуя цената? — предложи Чьорни.
— О, много различна. За китайци една, за „жид-пърхати“ като теб, друга, каква комисионна ще оставиш в София?
— Не зная, Борис. Ти си борец, спортист човек, знаеш какво е риск… За да започна преговори трябва да вкарам Япончик на топло и да предам Оливия Алкалай в ръцете на един бандит.
— Отмъщават на баща й?
— Случайно. Залогът е шест милиона.
— Елиминирането на Слав Япончик е 15%, дъщерята на шефа на „Нева“ още толкова. Ти започваш с два милиона и триста хиляди пасив, Майк.
— Ще застъпвам тази теза… Ако мине…
— Ако не мине, Борис Нейфелд ще бъде упълномощен да освободи Япончик и да съобщи на Морис Алкалай, къде е дъщеря му.
— Ще използвам и този коз. Надявам се, че българинът ще приеме офертата.
— И аз. Тази вечер ще дам някои документи на кмета. Мой добър приятел, макар че е италианец. Жалко за Япончик, страхотна красавица е тази литовка, чьорт… Няма късмет, Япончик, горкия… И знаеш ли защо, Майк?
— Не.
— Защото не е евреин. — Нейфелд се засмя гръмко. — Действай спокойно, стари приятелю… Колкото до комисионната, 10% за бореца от краснодар. Никога не скубя бизнесмени от „Братството на Йехова“
Валери Савов се подписа и взе новия си паспорт. От днес до гроба щеше да се нарича Валериан Изов
„Това е проклятие, и възмездие!“ — мислеше той, докато мерцедесът го връщаше от банката.
Знаеше всичко за поведението на жена си… „Предупреденият е въоръжен!“ Кой беше казал тази безспорна истина? А предупреденият веднъж император Валериан щеше да бъде въоръжен завинаги! Един „император“ не можеше да си позволи лукса да бъде слаб, дори не и да изглежда такъв! А той, който държеше милиардите на холдинга в ръцете си, не само, че не беше слаб, а въпрос на негов каприз беше да се превърне в най-могъщия човек в страната. Задържаше го единствено чувството на лоялност към покойния Вълк и брат му, Жорж Бесния. С Катя беше приключил. Обичаше я лудо, желаеше тялото й, устните й, малките й изящни стъпала и длани, жестикулациите й, въздишките на отчаяние, които изпускаше на сън, всеотдайния й смях, лудата й страст към рокендрола, внезапният гняв, който се пораждаше изневиделица като лятна буря и затихваше в детско безгрижие. Обичаше я с всяка фибра на съществото си, но я мразеше с гордостта си, а това беше края. Лъжичката катран в кацата с мед, достатъчна да превърне и най-лудата любов в блудкавеж.
Валериан премести спалнята в кабинета и се превърна в призрака на къщата. На тъща си се извини с извънредна работа, Катя нямаше нужда от обяснения. Разминаваха се като кораби в открито море, никой никому не задаваше въпроси. За жена му това беше и по-удобно, и по-лесно. Нае слугиня за малкия, а когато майка й си тръгваше вечер, Катя, влудена от нерви, поглеждаше часовника си и едва изчакваше да заглъхнат стъпките й за да се хване за гримовете… Император Валериан забелязваше вихрената страст, с която изхвърчаше от гнездото им… Майкъл Чьорни я беше омагьосал. Този ориенталец с вид на индийски махараджа, завършил Оксфорд, имаше класа и излъчваше достатъчно вроден аристократизъм за да създаде комплекс за малоценност у потомъка на селяни от Брестница. Блудната курва сигурно си мислеше, че мъжът й е неизлечимо болен от съзнанието за несравнимост с евреина, но грешеше. Грешеше трагично. Валери Савов, Валериан Изов, или Император Валериан, както го нарече Бесният от Америка, беше по-умен от всички тях взети заедно, а това беше опасно. Страшно, фатално опасно, особено за нея.