X
Козелът лежеше по гръб в спалнята на лесидренската си къща. Беше поел огромен риск — Бесният екзекутира в мазето му афганеца Миндиргасов и не беше трудно да се сети, че ако Теди изчезне, Козелът го е озовал в импровизирания си пандиз. Бесният обаче все още беше в Америка, а Чьорни го чакаше в „Шератон“.
Ползвайки бизнес легендата си, Козелът се настани в хотела с надеждата да не допусне връщането на Жорж да го свари неподготвен. Алкалай, Пентхауз, Доди Беров и той бяха жизненозаинтересовани да скъсят с една глава шефа на „Кали“. Последните трима имаха смъртни присъди в холдинга. Ако Бесният успееше да отвлече Оливия, Морис Алкалай щеше да поиска некролога му, като на брат му — Нерон Вълка. Жорж щеше да се досети какво го чака и да обезглави КГБ чрез Майкъл Чьорни и еврейското лоби, финансирано от фондация „Родшилд Синай“ и ръководено от директора на Мосад. Възелът се затягаше, играта ставаше все по-сложна, правилата й все по-неясни. От живота или смъртта на един български бандит зависеше дали двете секретни организации ще се хванат гуша за гуша. За Алкалай беше въпрос на джобни пари да подхвърли на Чьорни шест милиона долара и въпрос на чест дъщеря му да излезе от опеката на някакви разбойнически формации, които вчера се казваха „Нерон“, днес „Калигула“, а утре бог знае каква грандоманска фирма щяха да си окичат. Пентхауз му беше обяснил коя е Оливия и особено внимателно кой е истинския й съпруг, Соломон Семерди. Диамантен крал? Звучеше и респектиращо и опасно.
— Семерди все още не се е намесил, генерале. — беше казал Дебелият. — Чака баща й да изчерпа възможностите си… Поверително казано, не знае, че Оливия е при бившия си съпруг Япончик. Алкалай трепери от ужас, че тази вест ще стигне до Маями. Литовката е много опасна, моето момче, а за Япончик би била смъртоносна, ако името му изплува от тинята.
Козелът му разказа играта на Чьорни с Бесния и Япончик, абсолютно сигурен, че пъзела е нареден именно по този начин. Пентхауз мисли дълго.
— Какво рискуваме, ако се разкрием пред Чьорни? Ще говоря с Центъра… Чьорни ще си получи милионите, ние — Бесния, Алкалай — дъщеря си. Перфектна сделка!
— А ако Чьорни реши да удвои милионите, да си отмъсти лично на Алкалай и да задържи литовката за себе си?
— Как ще стане това, генерале? Ти командваш Ескадрона на смъртта, мама му стара. Нима този евреин е в състояние да прецака най-елитните убийци в страната?
— Цигуларите на Бесния стоят зад гърба му. — беше измънкал Козелът тогава, но и досега не беше абсолютно сигурен в отговора.
Този разговор не излизаше от главата му денем и нощем. Бесният ляга между розите, Ескадронът избива част от бандитите, приближени на „Кали“, останалите набутва по затворите, Пентхауз слага ръка на холдинга и генерал Иван Жаров управлява бандитските им милиарди. Синовете му учеха в колежите на швейцарските градове Мирен и Интерлакен, след две години щеше да ги изпрати в Харвард, Принстън или някой от другите престижни университети на Америка, а когато един ден завършат, дай боже да е жив до тогава, Козелът щеше да им преведе по десет милиона долара и да ги направи богати и свободни хора в богатия, свободен свят. Тук щяха да плащат неговите престъпления с лихвите, там щяха да бъдат хората, които поръчват престъпления, ако се налага, и вадят кестените от огъня с чужди ръце. Глупавата курва, майка им, щеше да остане при жалкия си фейлетонист и да си брои стотинките, но той, Козелът щеше да смени отново името си, да се сдобие трети път с ново лице и да последва синовете си. Нямаше да им досажда, това не беше в неговия стил. Щеше да си купи къща, около езерата на Канадската граница и да дочака страшния съд в лов на сьомга, но на най-ужасните дни в годината, дните на отчайващата самота — Великден, Коледа, рождени и именни дни, все някой от момчетата щеше да го навести или да го покани в дома си, пълен с детски смях, окаден от горящите в камината борини.
— Спиш ли, Теди?
— Не.
— Мислиш ли, скот такъв… или търсиш убедителен начин за разкаяние?
Теди се усмихна.
— Такива като нас трябва да мислят навреме, Козел. Камо ли да се разкайват.
— Какво искаш да кажеш? — Козелът запали цигара и седна. — Колкото по-ясно говориш, толкова по-здравословно за тебе. Поне докато си жив — бъди здрав, лайно такова.