— Какво ти става, Жоро? — попита Борис Каранов — Държавникът. — Плувнал си в пот.
— Така ли? — Бесният прекара длан по лицето си. Изглеждаше и объркан, и разсеян. — Знаете ли какво ми каза Лидия току що? Сега, като отивахме да прибираме мама.
— Бременна е — обади се Гошо Мечката.
— Да, бе — изкрещя Бесният. — Бременна е горката! Втори месец! Вчера е била на лекар… Бременна вдовица! Дайте ми го тоя шибан Козел, мамичката му курвенска. Една седмица ще го коля с тъпото на ножа!
Мълчаха дълго. После Гери наруши тишината.
— Надявам се, че ще запази плода?
— Разбира се. Лидия носи детето на брат ми! — Бесният скочи и хукна нервно из бункера. — Дайте ми тоя Козел, пичове! Жив го искам! На бавен огън ще го горя, на козя супа ще го сваря гадното му копеле!
— Все един ден ще излезе на светло — каза Сашо Главата.
— Нямам търпение да го чакам! Искам го утре! Не, вчера! Мартине, дай пиячката!
— Жоро, — Нейко Змеят, който досега показваше нещо на Кольо Близнака, взе думата. — Афганците заплашително увеличават ротите си по зимните курорти. Само в Пампорово са повече от 200 цеви.
— И на Боровец навириха нос. Не съм ги броил, но и там не са по-малко. — потвърди Близнакът. — Или трябва да ги ударим веднага, или да се оттеглим.
— Как ще се оттеглим, бе — Маймунякът беше роб на агресивната си природа и не рядко създаваше излишни неприятности на братя Изови. — Още утре ще ги изхвърля от Банско! Първо афганците, после ще пуснем мрежи за Козлето.
Мартин и Слънцето раздадоха питиетата и мълчаливо седнаха от двете страни на вратата. Те присъстваха, но не участваха във военните съвети.
— Скивайте, пичове — започна Драго. — Сега не е моментът да захранваме пресата със сензации. Полицията стяга редиците, шибаният Ескадрон започна да действа. „Полиинс“ развързва яко кесията. А и „Пирана“ не е за подценяване.
— Слаби са още — каза Жорж.
— Още, — продължи Драго. — обаче докога? Трябва ни време да създадем застрахователната мрежа и не знам дали е най-удобният момент да воюваме на сто фронта.
— Добре, де — Жорж вдигна чашата и отля, всички го последваха. — Какво предлагаш?
— В основните курорти ще паднат по двама-трима руснака. Те ще знаят кой ги избива, но полицията ще си измие ръцете с вътрешни чистки. Ако не свият знамената, тогава ще предприемем по-широка операция! — завърши Драго.
— Изглежда разумно — каза Бесният. — Какво ще кажете?
— Ще опитаме — кимна Змеят.
— А Козела? — злобно попита новият господар на бандитската империя.
— Жоро, — обади се Каранът. — Имам няколко висши полицая. Дай ми време и ще намеря Козела!
— Една седмица! Не мога да чакам повече! Ще се пръсна!
— Ще го открия, ако ще да се е скатал на Северния полюс. — Каранът вдигна чашата. — Момчета, да не забравяме за какво сме се събрали, Бог да го прости нашия брат Вълка! — изхлипа, но овладя гласа си. — Бог да го прости, пичове! Той ни направи хора!
II
Последва една от най-кървавите седмици откакто се бяха създали гангстерските групировки и бяха започнали гангстерските войни. Маймунякът се увлече и полицията обяви за национално издирване деветима граждани на Русия, изчезнали безследно при неизяснени обстоятелства. Бесният обаче знаеше, че ги е погребал в ледника под връх Мала Тодора. Ако ченгетата не се сетеха да ги търсят там, щяха да бъдат открити само, ако предсказанията на Нострадамус се сбъднеха.
Змеят се задоволи да очисти трима афганци, докато избираха сутрешната си закуска около шведската маса в хотел „Перелик“.
Кольо Близнакът взриви един нелегален бардак в Самоков. В преразход отидоха трима ветерани афганци и една украинска проститутка, но един от загиналите се оказа старши-лейтенант Анатолий Пас, брат на Павел Пас, човекът, когото генерал Юлаев беше изпратил да замести покойния Чайковски. По един руснак хвърли топа в Бургас от ръката на Гошо Мечката и един в Сандански от Слънцето, когото Бесният беше отстранил от бункера.
Мобифонът издрънка в „Пентхауз“. Беше Гарсонът.
— Юлаев е — каза тенекиеният глас на КГБ кадровика.
— О, генерале, приятно ми е да ви чуя…
— Съмнявам се, Пентхауз. Вземете първия самолет утре сутрин. Очаквам ви на разговор.
— Но, генерале, … — Дебелият опита да отклони поканата, която всъщност беше най-обикновена заповед.
— Първият самолет, Пентхауз! — връзката се разпадна.
„До Калигула Бесният президент на «Кали холдинг»“
Жорж разкъса плика и прочете:
„Аз убих Вълка, Бесен. Бях принуден да го направя. Залогът беше неговия или моя живот. Разбира се, предпочетох аз да съм живия. Не знам каква утеха би било за теб, ако ти кажа, че искрено ценях и уважавах брат ти. Това, за мое съжаление, е самата истина. Приеми като частична компенсация това, което следва. Оливия Алкалай-Семерди живее в Калифорнийския град Сан Диего.