Аркидяконо чу гласа на Теди и произнесе паролата.
— В Солоники ли си?
Ако хлапакът отговореше „Отдавна се върнах от Солун!“, значи беше в ръцете на Ескадрона и главата заплашваше да падне от тялото. Теди обаче облекчи шпионския театър.
— Козелът е тук — каза той. — Иска да говори с теб. Уговорките са в сила!
— Добре. Дай ми го.
— Къде са синовете ми, малтиецо?
— При мен, Коджел.
— Ти къде си?
— Не там, където можеш да ме намериш. Какво искаш?
— Да чуя момчетата. Ако са живи, започвам преговорите.
— Дай ми Теди — каза Аркидяконо.
— Кажи, Марко.
— Иска да чуе синовете си?
— Знаят ли къде са?
— Не.
— Дай му ги! Чакай повикване, ако постигнем съгласие!
— Е, Козел… — Теди наруши тежката пауза, изчака го да изпие на екс сто грама водка, да запали, да успокои и пулса си и пламналото си фалшиво лице. — Ще работим ли заедно?
— Имам ли друг изход? — с въздишка попита баретата.
— Според мен, не. Няма да ти е за първи път да работиш за Нерон.
— Казвай условията…
— Пентхауз и президента на „Полиинс“, Козел. Срещу всеки от тях по един от синовете ти.
Япончик се срещна с адвоката си като разбра, че Оливия е отвлечена.
— Имаш ли идея какво точно се случи? — попита легендата от Афганистан, който се беше превърнал в номер 9353 на затвора „Хевънгейт“, Ню Джърси.
— „Братството на Йехова“ е по петите ти, Япончик. Няма друга сила в състояние да изплете такава прецизна паяжина.
— Защо? — недоумяващ попита Иванков. — Винаги съм се старал да избягвам конфликти. Ако в Русия сме сблъсквали интересите си, тук — никога.
— Стара мъст! — Каза Райън Маккоу, човекът който гледаше мафиотските дела в Брайтън или Малая Одеса, както я наричаха главатарите на „Криша“, руски превод на „Пентхауз“, фирмата под която легално се подвизаваха на Източното крайбрежие.
— Алкалай уреди всички стари вражди.
— Той е „Нева“, тия тук са „Братството на Йехова“.
— И едните, и другите зобят от шепата на КГБ.
— На пръв поглед, Япончик. Мосад удари балтия на „Центъра“ в Израел, Южна Америка и Хонг Конг… КГБ дърпа конците в ислямския свят, Мосад в останалия. Ти минаваш за човек на Москва.
— Така ли? — искрено учуден попита афганецът. Тогава лежа тук с присъда от „Братството“?
— Винаги съм ценял бързата ти мисъл, приятелю — тъжно усмихнат каза Маккоу. — те осъдиха и мен. Теб на доживотен затвор, мен на доживотна немотия. Никой няма да наеме безработен адвокат, прочул се като проводник на руската мафия в Америка.
— Спокойно, Райън. Аз съм достатъчно дълго в тоя занаят за да измрат и внуците ти като богати хора.
— Как ще стане това, г-н Иванков?
Япончик не го чу.
— Евсей Агрон е мъртъв. Провери дали не държат мен отговорен. Соломон Семерди плати на двама братя ирландци за мократа работа. Казват се Патрик и Джонатан от Бъфало, Ню Йорк.
— Ще струва двадесет хиляди долара, Япончик!
— Мизерна пасмина сте вие шотландците… Имаш парите. Ще ти кажа как да ги получиш… На тръгване. И още нещо — кой командва „Братството“?
— Нови пет хиляди — невъзмутимо каза Маккоу.
Япончик кимна.
— Кога ще знам имената.
— Веднага. Майк Брандвайн, Марат Балагура и Борис Нейфелд.
— Така ли? Може би знаеш кой от тях ме напъха тук?
— Срещу пет бона и ти ще узнаеш.
— Станаха 30, нали? — Райън Маккоу кимна. — Имаш ги. Казвай!
— Нейфелд!
— Колко струва: „Защо?“
— 10 бона. Това е извънредно сведение, Япончик.
— Ще ти дам 50, ако престанеш да се пазариш като евреин на Арбат — прикривайки желанието си да го разкъса, усмихнат с монголските си очи каза афганецът. — И не се опитвай да печелиш лесни пари, Райън. Япончик и в затвора е Япончик, шотландецо!
— Не ме плаши! И без друго съм достатъчно уплашен за децата си. Как ще получа парите и ще научиш всичко, което знам.
Япончик написа набързо някаква бележка на руски, смачка я и подхвърли пред него.
— Това е еднократен чек за 50 бона, Райън. А сега много внимавай какво ще ми кажеш!
Шотландецът знаеше всичко, но въпреки това Япончик го остави да изнесе „чека“ от затвора „Хевънгейт“, Ню Джърси. Същият ден Маккоу занесе смъртната си присъда в щаба на „Криша“.
„Мафията е цирей върху розовия гъз на демокрацията!“ — мислеше Императорът. — „но жилото е проникнало до костната система!“
— Изведи ме! — Катя го върна в действителността. — Ще умра, ако остана в този проклет манастир.