— Кажи?
— Додко, както се изразявате вие…
— Знам! — прекъсна го Бесният. — Обади се в банката. Предупредени са. Кога ще заспи Дебелият?
— Срокът тече, г-н Изов. Козелът има четири денонощия на разположение.
— Добре, действай! — Бесният прекъсна линията и се обърна към зет си. — До десет дни ще погреба всичките си душмани, мамичката им курвенска. На Козела ще обърна особено внимание!
— На кого ще повериш това суперпрофи?
— Аркидяконо! Падне ли Пентхауз, малтиецът ще лети с втория му син, но след пластична операция. Това лайно, Козелът, мисли, че е много голям гявол. Маняк! Ще го коля една седмица с тъпото на ножа!
— Географията предопределя политиката, Козел, а двете заедно са патериците на историята.
— Каква е целта на лекцията — мрачно измънка баретата. Главата му беше заета с комбинации, коя от коя по-опасни и по трудно осъществими.
— Щом можеш да прелетиш една държава по диагонала за по-малко от час, каква може да е политиката й, моето момче.
— Тесногръда и педераска.
— Тесногръда, иди дойди, педераска защо?
— Знаеш ли кои пандизчии ги ебат първи, Пентхауз?
— Нямам честта генерале.
— Красиви, млади, с тесни дупета. България е перверзно красива, млада демокрация, а за габаритите й ти си по-наясно от мен.
Дебелият кимна с режисирана, отрепетирана мъдрост на дългогодишен властник. Той беше повече, той просто се беше родил за власт и като че ли прокълнат да умре с „кокала между зъбите“.
— Тогава какво излиза? Каква трябва да бъде историята й?
— Наведена, с гащи до коленете!
— Правилно, моето момче. Ти си много по-умен от който и да е цървул с пагони… Защо застреля Доди Беров, Козел?
Такъв ужас го обзе, че го изби на истеричен смях.
— Комплимент за комплимент, Пентхауз, фантазията ти е по-развита от на кой да е жив поет в шибаната държавица.
— Само това ли имаш да ми кажеш?
— Какво очакваш да чуеш… — шефът на Ескадрона сниши глас… — Защо ми е смъртта на Беров?
— И аз това се питам. И не намирам отговор. Попитах шефовете на тайните служби. Отговориха ми, не знаем кой го е убил, но само двама души са в състояние да го свитнат при денивелация 30. Гошо Индианецът и Козелът. Индианецът е мъртъв.
Шефът на Ескадрона кимна и тъжно, и замислено.
— Бог да го прости, нямаше стрелец като него.
— А ти?
— Индианецът беше върха, но и аз мога да свърша тази работа. Прави са доносниците ти, Пентхауз.
Приземяваха.
— Както и да е, Козел… Ще продължим разговора на връщане.
Пред „Палас“ беше паркиран ролс ройс — Силвър Клауд. На фона на мерцедесите наоколо приличаше на лебед сред гъски. Дебелият знаеше чия е лимузината, знаеше, че на гражданското летище във Варна е кацнал специален самолет „Суперконстълейшън“, през чиято баржа Семерди прибира личната си кола, в личния си ейрбус.
Облечен в блейзър на „Лайънс Клъб“ и с вратовръзка „Оксфорд юнивърсити“ диамантеният крал, евреин по произход, отраснал в Одеса, жител на Южно-Африканския съюз, но живеещ в Маями, Флорида, вече го чакаше във фоайето на хотела. Охраната, трима руси еднотипни, с вид на унгарски коне тежковози, пиеха сокове на бара, шофьорът, облечен като капитан на яхта, държеше фуражката си в ръце и гледаше въпросително. Дебелият се усмихна.
— Идвам по покана на г-н Семерди, млади момко — каза на „спешъл инглиш“ той. — Мисля, че го виждам… Или греша?
— Не грешите, „Пентхауз“. Последвайте ме, моля.
— Изчакай на бара, Козел. Ако влезем в ресторанта, дръж охраната под око.
Генерал Иван Жаров се подпря на плота, изпи жадно чаша кола, поръча втора и кафе и седна да събере мислите си, когато се обади мобифонът.
— Козел, на телефона е твоят непознат, който ти мисли доброто!
— Да не си от армията на спасението?
— Аз съм заклет цивилен, генерале. Ти си по армиите, поне по Ескадроните.
Козелът онемя втори път за един час.
— Какво искаш?
— Все още нищо. Ти искаш, но не знаеш нито какво, нито как.
— Какво ми е притрябвало толкова… Как да те наричам?
— Император… за по интимно — Валериан се изсмя в мембраната. — И разбира се, трябва да ми говориш на „ви“.
— Каква ти е диагнозата, момче? От коя лудница се обаждаш?
— Ще се върнем на тази тема по-късно. Искам да те поздравя за блестящата операция в „Ню Отани“. Моите поздравления, Козел, аз ценя професионализма.
— За каква операция говориш, твое величество?
— За онази, която ти върна единия син, генерале. Знам повече отколкото си мислиш.
Козелът плувна в пот.
— Кажете ми какво знаете, Императоре?
— Всичко. Играта с Теди и Аркидяконо, поръчките, залога… Всичко, Козел. Аз не съм никакъв психопат, напротив.