— Вярвам ви… вече. Имате ли нужда от мен? Искате да предложите нещо? Да ме предупредите за някаква опасност?
— От всичко по малко. Бесният няма да ти прости смъртта на Нерон срещу главата на Дебелия. Паднеш ли в ръцете му, ти си мъртъв.
— Не храня никакви илюзии, Императоре… Пазя се, колкото мога…
Валериан го прекъсна.
— Малко можеш, Козел. Без моя помощ си труп. Склонен ли си да се отнасяш сериозно и почтително с мен?
— Да… имате… честната ми дума. Кълна се в децата си, че ви имам пълно доверие, Императоре… Не знам защо, но сега ви вярвам като на Бога.
— Тогава слушай, Козел. Като приспиш Дебелия, Аркидяконо ще доведе малкия ти син на летище София. Момчето няма да знае, че малтиецът го придружава, а ти няма да го познаеш, както и той теб. И двамата сте след пластични операции.
„Господ ли говори с мен, д’еба мама му!“ — задъхано мислеше баретата.
— Останалото ми е ясно, Императоре.
— Бързаш, Козел. Ясна ти е целта. Бесният ще те убие, но… Първо ще те накълца на парчета. Аркидяконо ще те парализира. Теди ще откара сина ти при бившата ти жена, а ти ще попаднеш в мазетата на… За сега това е достатъчно.
— Предлагате ли изход, Императоре?
— В София ще намериш снимката на новия Аркидяконо. Ще го ликвидираш на летището, после ще се погрижиш за Теди… Имаш ли къде да скриеш момчетата?
— Имам, Императоре.
— Отиваш там и чакаш да ти се обадя… Разбира се преди това ще изпълниш генералното условие.
— Какво искате от мен, Императоре?
— О, много работа има за теб, генерале, но първо трябва да приспиш Дебелия.
Козелът запали цигара, дръпна трескаво, забрави и охраната на Семерди и заповедите на Пентхауз. Императорът каза: „В София ще намериш снимка…“ Значи знае, че съм във Варна, а това значи, че знае и с кого… „Прочети си молитвата, Дебел! Пясъкът ти изтече!“
Жорж стана от солукса, разтърка белезите си с крем, прекара гел през косата и слезе в хола. Оливия подреждаше розите, които беше набрала в градината и слушаше „Бранденбургска симфония“ на Брамс. Личеше от калъфката на плочата, подпряна на уредбата. Музиката беше толкова гръмка, че не чу нито вратата, нито стъпките му.
— Оливия?
— Чувстваш ли аромата? — попита литовката без да се обръща.
Жорж почувства розите, но не и възторг в гласа й.
— Ще пиеш ли кафе?
— Пих. Соломон Семерди е в България.
— Радио „Нева“?
Оливия кимна, спря Брамс и се обърна.
— Не си направи труда да ме потърси в Ню Йорк. Изглежда София му се вижда по-близко.
— Идва за теб, разбира се?
— Предполагам. Не вярвам да има специални интереси тук.
Бесният наля кафе, сметана и седна.
— Ще те продам? Как вървят курвите на диамантената борса?
— Аз се котирам. Личното ми тегло се изчислява в карати.
— Влез във връзка… Да определи цената!
— Сериозно ли говориш?
— Напълно! Достатъчно беше да смажа онзи плъх Япончик.
Оливия седна на противоположния край на масата.
— Япончик е на свобода. „Малая Одесса“ е внесла гаранцията му.
Това известие му подейства като ъперкът в плексуса.
— Значи мога да го чакам тук?
— Него едва ли, но някой снайперист от „Криша“ ще те посети непременно. Япончик не е свикнал да губи.
— Ще видим — злобно каза Бесният — Втори път фамилия Изови няма да лапне куката… Къде е отседнал Семерди?
— Не знам. А и да знаех…
— Ясно! — прекъсна я Бесният. Очите му горяха като на луд или на изгарящ от треска. — Смятам да те употребя анално. Нещо против?
— Има ли значение?
Иззвъня мобифонът.
— Не. Иди се приготви — изчака да излезе и включи апарата. Каранът беше убит в Бургас. Братята на един от потъналите във водите на Охайо го бяха застреляли пред хотел „България“. Убийците бяха заловени, но това не само, че не беше утеха, беше усложняване. Още утре вестниците щяха да бъдат пълни с името му.
— Мартине! — изкрещя Бесният. — Оная курва да се облича. Няма да я шибам. Да го духа. Ще я държа на пост и молитва! Свърши тая работа и набери ДВД. Действай!
Бесният си наля водка и излезе на терасата. Толкова беше свикнал със смъртта, че единствената му мисъл беше: „Пак ще ме подпукат от «Развигор»“. И беше прав. В бункера се получи призовка, подписана от полковник Проданов. Трябваше да се яви на 13 май в 8 ч. сутринта. „Само дето не пише с «четка за зъби», мама им да еба пандурска!“
— Индианецът е най-добрия снайперист на спецотрядите, нали?
— Беше, Пентхауз.
— Да, бе… Убиха го при онзи сакатлък в „Белите брези“.
— Точно така.
— Ти къде беше по това време, Козел?