— При една курва.
— Тя ще потвърди ли?
— Сигурно. Защо?
— Знаеш ли, че лейтенант Чанев работеше по осигуряването на „Албанската следа“?
— Чувал съм нещо… Ти ме разпитваш, а?
— Подпитвам е по-точно казано! Ченгетата твърдят, че Индианецът и лейтенантът е трябвало да млъкнат. Ти от тях ли си?
— Аз? Не, нямам мнение!
— Трябва да имаш, Козел. Давам ти едно денонощие, след което ще трябва да ми отговориш на някои въпроси. Кой уби Беров, Чанев, Индианеца. Къде е Тодор Токев, твоят партньор, май Теди му викаха.
— Дали след 24 часа или след 24 години, отговорът е „Не знам!“
— Давам ти срок да научиш, г-н генерал. Утре по това време те чакам в моята служба!
XII
Императорът трябваше да си отговори на няколко въпроса, преди да поиска среща с генерал Жаров. Кой даде иширет на ченгетата да освободят карамански, Барона и Чомбе, след като „Кали“ плащаше на Главно следствено да ги държи зад решетките? Какво става с швейцарските доставки на оръжие за складовете на „Кали“ по границата с Турция? Кои висши ченгета бяха обещали на покойния Каранов да доставят на Бесния главата на Козела? Със смъртта на Елтън Фокс прекъсваха ли връзките на Жорж с негърския ганг на Охайо? Справеше ли се с тези ребуси, Императорът щеше да е готов да приведе в изпълнение смъртните присъди на Сашо Главата в Созопол, на Митко Черния във Варна, на Маймуняка, последния жив маршал на Нерон Вълка, на Мартин, когото Бесният беше превърнал в пълновластен господар на бункера.
Погребението на Каранов щеше да бъде утре сутринта в родното му село Ветрен, но Валериан Изов вече 20 часа поставяше „в ред“ офисделата му в Бургас. Придружаваше го Маймунякът за тежест на делегацията, но въпреки че присъстваше на всички разговори, предпочиташе да набляга на коката и не вникваше в есенцията на разпитите. Бесният му беше внушил доверие към Императора, а веднъж притъпил природната си подозрителност, той беше напълно разоръжен. Това беше половината цел на Императора, но другата половина беше пред провал. Цяло денонощие се точеха цигуларите на южното Черноморие, но никой не беше в състояние да отговори на въпроса, който го интересуваше: „Кои са висшите полицаи на Каранов?“
Отговорът се получи по-късно и от случаен източник.
— Защо не доведе Катя? — попита Веселина Каранова, докато й изказваше съболезнованията си.
— Лежи за задържане! — безсрамно излъга Императорът. — Оставих я подпухнала от рев.
Каранова кимна през сълзи.
— Знам, че й е мъчно, Валери. Отрасна на коленете на бате си Велин. Къде е Жоро?
— Пътува тази нощ. Мъжът ти ми обеща да ме свърже с някои висши полицаи… Търсим начин да се доберем до убиеца на Вълка.
Веселина Каранова го гледа няколко секунди от упор, после внезапно взе решение.
— Ела, Валери!
Полковник Деян Жабов, шеф на РДВР Бургас, полк. Спас Костов, зам. началник на военното контраразузнаване в София, и ген. Камен Станчев, началник тил на МВР, бяха състуденти на Борис Каранов от ВИФ и високоплатени, дискретни служители на „Кали“ Бургас.
— Жорж?
— Кажи…
— Нашите хора въртят далавери в безмитните зони.
— По какво съдиш?
— По постъпленията в банката — отговори Императорът. — С падането на югоембаргото, паднаха и траншовете. Карат на овердрафт.
— Там има едни особени складове… Говорил ли съм ти за тях?
— Швейцарските? Имаш ли идея, какво ще правим със стоката?
— Ще нарушаваме друго ембарго… Иракското, либийското… Ако се налага, ще плуваме до Куба.
— След погребението ще ревизирам зоните. Да се заема ли с експедицията на ембарговата стока?
Бесният изглеждаше разсеян, но Валериан знаеше, че мисли напрегнато.
— Умишлено задържам топката. Чакам да паднат Пентхауз и Козела. Швейцарците отдавна се натискат да пласирам!
— Да се заема аз?
— Не може да стане без моята благословия.
— Предлагам да ти облекча хала, Жорж. Извинявай, ако се изказвам неподготвен.
Жорж се усмихна уморено.
— Не си ти проблема, брат ми. Има още един бизнес, който трябва да подновим… Повтарям, чакам да ударят камбаните на ония двамата… По границата имаме шест склада с леко стрелково оръжие, М16, Узи, „Скорпио“, колтове. За тях се грижи мой човек, Петко Лудколев-Макакът Ще му се обадя да те вкара в час. В София ще отпушим каналите на дрогата. В Свиленград дърпа конците Максим Ешкенази — Патриарха, в Калотина — Ангел Попов — брат на Ангеларий. И двамата са адвокати. Стоката идва от Измир. Ние се грижим за движението й от Капитан Андреево до Франкфурт. Ако ти поемеш банката, оръжието и дрогата, на мен ще ми остане време да изправя холдинга на крака. „Пирана“ набира страхотна инерция! Предстои война!